За Светлината
Апостол Йоан с проникновение свише обобщава с няколко думи целия мета-разказ за нашата реалност:
- Трансцедентния Бог, Който е извън време и пространство;
- сътвореното битие (живот) във времето и
- взаимоотношенията между смъртните и Безсмъртния.
Апостолът казва така:
“В началото бе Словото;
и Словото беше у Бога;
и Словото бе Бог.
…
Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало.
В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.
Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелства за светлината.
Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.”
ЙОАН 1:1-10
По- късно в същото повествование от Йоан, Исус лично потвърждава това:
“Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“” Йоан 8:12 НП
Слово (Логос), Светлина и Живот са три термина, които в някаква степен се припокриват и едновременно с това са имена и описания на Бога- Същия Богочовек, в Когото вярваме и на Когото подражаваме.
Христос изисква доверие от нас:
“… вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.“ Йоан 12:36 НП
Христос изисква доверие и подражание от нас:
“Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина. Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“”
Матей 5:14-16 НП
Христос предостави начин Светлината свише да обитава в нас и да ни даде способност да Му подражаваме: в деня на Петдесятница Светият Дух дойде първо над учениците- като образ в огнени пламъци над всяка глава, а непосредствено след това - вътре в тях. Апостолите приличаха на живи светилници- и от вътре, и отвън.
Това е причината в нашите празници Светлината да заема такова място. Тя е видимият символ на онова, което не може да се крие под леглото- тя е свещ в средата на трапезата, тя е светилото на живия огън, който много християни поддържат жив от Великден до Великден, тя е светлинките в елхата у дома и лампичките по венците на портата, тя е свещника на Адвент, тя е зарята в нощното небе, тя е звездата пътеводител в Рождествената сцена, тя е Светлата Зорница от картините на Откровение.
Смисленият живот се живее по същия начин, по който смислено се празнуват празниците. В добрия живот и в доброто празнуване, ключето е във вярата в Един всемогъщ, добронамерен, трансцедентен Бог, Който предлага лично приятелство, смисъл, цел и удовлетворение в живота.
Животът в ежедневието трябва да е широкото огледало на обреда в празниците. Ако ежедневно живеем онова, което в специални дни празнуваме, ще сме такива хора, каквито препоръчва Христос: нашето “Да” ще значи “Да” и нашето “Не” ще значи “Не”- ще сме човеци, стъпили на непоклатима Канара, които не се лашкат нестабилно от дребнавости или от полъх на временни тенденции, защото Онзи, на Когото разчитаме е Самият Смисъл, Светлина и Живот.
Символите на светлината сочат към очакваното Христово царство.
Символите на светлината са механизмът Царството да се разраства още от сега.
Светлината е тази, която сега вмъква частици вечност в един ограничен и временен свят.
“Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от светлината на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.”
Откровение 22:4-5
Докато дойде времето, в което няма да има нужда от светила, на нас се пада лекото иго - привилегията, радостта и отговорността да носим светлината у света- в делници и празници.
Photo: AI-generated by Freepik.com
Коментари