Няма страшно. Или има?

 


В България имаме един израз: “Няма страшно.” 
 
Използваме го много често в ежедневието ни: когато малко дете прохожда, учи се да кара колело, отива за първи път на детска градина и при всички нови и неопитани неща в живота. 
 
Не знам дали разбираме каква привилегия е да живеем в свят, във време, общество и земя, в които можем уверено да си казваме, че няма нищо страшно. 
 
Няма ежедневие от падащи бомби над жилищата ни.
 
Няма системна липса на лекарства и медицина.
 
Няма недостиг на храна.
 
Няма култура на продажба на роби и булки.
 
Няма обезглавявания за “богохулство”.
 
Няма вещерски клади и зверски момичешки обрязвания. 
 
Няма “трудови” лагери на смъртта…
 
 
Вместо това гледаме децата си в мирно време, упражняваме свободната си воля и реч, градим семейства и кариери и празнуваме дни като днешния. 
 
Защо трябва винаги да помним това и да сме благодарни? 
 
 
Защото някога, в далeчни времена се налагаше хората да чуват друг израз. Не “няма страшно”, а “Не бой се!”
 
Защото беше страшно, защото за тях идваха страшни неща. Тези хора се въоръжиха с кураж и смелост. С делата си и живота си хора като Йоан Кръстител, Благодатната Мария, Месията Исус “повлякоха крак” и след себе си поведоха армии от герои, които промениха света неузнаваемо.
 
 
Живеем във време и територия, в които все още се празнуват и носят Благи вести. 
Но трябва отново да си казваме “Не бой се!”
 
Днес ние трябва да поемем ролята на вестоносци, защото в света все още има места, където не можеш да кажеш честно “Няма страшно.” 
 
Защото там падат бомби над домовете.
 
Защото там няма лекари.
 
Защото там няма достатъчно храна и дори чиста вода.
 
Защото там все още има пазари на роби и булки.
 
Защото там все още падат глави за “богохулство.”
 
Защото там все още убиват с камъни и зверски обрязват момичета.
 
Защото там все още има лагери на смъртта…
 
 
Благодатната ера започна с Благовещението- не при раждането, а при зачатието на Спасителя. Сега всички могат да опитат от благословението и благодатта, за които ангелът говореше.  

Дано не се боим и да раздаваме щедро от тази Блага вест. 
 
Най- добрият начин да празнуваме Благовещение е да направим възможен такъв празник навсякъде по света.
 
 
photo:  Carl Heinrich Bloch - The Annunciation, Wikimedia commons

Коментари

Популярни публикации от този блог

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

К. С. Луис, Ефективността на молитвата

Безмълвното Слово - думи от Свети Августин