Различни концептуални категории в "Божествена комедия" (Ад, Песен IX)

 

В девета глава на Ад (Божествена комедия) поетите Данте и Вергилий стигат до портите и стените на град Дит. Това е шести кръг на ада- преломен етап в историята. До този момент Вергилий е способен да води Данте, като се базира на собствените си мъдрост и опит. При всички предишни срещи/ препятствия с някое митично чудовище беше достатъчно Вергилий да спомене, че пътешествието на Данте е наредено свише и всяко от страховитите хибридни създания неохотно се подчиняваше и се отдръпваше от пътя им. Дори сега Вергилий се справя с фуриите.

 

Но ето, че са пред Дит- крепостта на онези, които в началото на създанието се бяха разбунтували срещу Твореца- чак тук поетите срещат реални врагове. Вергилий се опитва да преговаря с демоните, но се оказва безпомощен. Започва колебливо да успокоява себе си и Данте, че трябва да дойде небесен помощник, за да минат отвъд портите и градските стени.   Помощникът не закъснява. Данте черпи от образи в старозаветния и евангелския разказ, за да ни го опише: 

 

„И ето вече беше заечал
страхотен трясък над потока мътен,
и двата бряга мигом разлюлял

подобно вихър, който с мощен тътен,
от топлини враждебни причинен,
ломи гора, безспирен и безпътен,

троши и носи клони разярен,
подгонвайки и звяра, и овчаря,
и вдига прах, могъщ и устремен.
…
… видях презряна сган да бяга
по Стикс пред този, който невредим
вървеше, без водата да досяга.

Отпъждаше той лепкавия дим
от своето лице с ръката лява,
единствено от него уязвим.

 Разбрах, че от небето се задава;
погледнах вожда; кимна той към мен
поклон безмълвно аз да му направя.

О, колко само беше разгневен!
И щом докосна с пръчица вратите,
отворени ги зърнах изумен.“

 

Подобно на събитията преди падането на Ерихон, поетите само обикалят Дит, но не намират начин да надвият; напомняйки разказа за сгромолясването на Вавилон, преди поражението се чуват „страхотен трясък“, „мощен тътен“ и се вижда вихър, който „ломи гора.“ Помощникът идва по реката Стикс и подобно на Христос върви „без водата да досяга.“ Нищо не застрашава Ангела- той с погнуса изтърпява „лепкавия дим“ – атмосферата, състоянието на подземното царство. И ето, че вратите, които до преди миг бяха непробиваеми, сега щом ги „докосна с пръчица“ се отвориха безропотно. Не жезъл- пръчица.

 В кратки стихове Данте показва концептуалните разлики между  хибридни чудовища и падналите ангели, както и качествената разлика между силата на човешката мъдрост и небесната помощ. 

Дарбата на Данте да съчетава географска прецизност и физически правдоподобни детайли, да се придържа към основни теологични и философски концепции, да представя противоречиви теми и да поддържа всичко това в подредено поетично и художествено увлекателно повествование е несравнима. 

 

(Използваните цитати са от българския превод от 1975г на Иван Иванов и Любен Любенов.) 

Илюстрацията е на Гюстав Доре-  THE ANGEL  He reached the gate, and with a little rod / He opened it, for there was no resistance (Inf. IX, 89, 90).