К. С. Луис, две писма до Фийби Хескет

 

К. С. Луис води коренспонденция с Фийби Хескет. Тя е поетеса, която му изпраща свои творби за рецензия, но изглежда в писмата се прокрадват и лични истории. Ето откъс от едно писмо: 

20 декември 1958 г.

“Скъпа мис Хескет-

Отнесох се зле с вас. Имаше друга книга преди тази, на която не обърнах внимание. Но тя се появи, когато животът ми беше забързан и утеснителен като бягство от отприщен язовир.

Ожених се за съпругата си - (тя беше на онази вечеря - през март 57 г.), тя беше в болница-  видимо умираше от рак на костите. Когато я изпратиха вкъщи през април 57 г., сестрите й даваха няколко седмици живот. По същото време и аз бях развил безобидна, но мъчителна костна болест. Един добър човек, чрез когото (имах основание да вярвам) преди това бяха извършени необичайни неща, дойде и положи ръце върху нея и се помоли. В продължение на около месец се задържахме по същия начин - тя стенеше в леглото, а аз понякога крещях на стола си. И все пак, знаете ли, с едно странно ужасно щастие, дори веселие, примесено с всичко това. После, невероятно, тя започна да се подобрява. Сега последните рентгенови снимки показват, че костта, която преди е била само нещо като каша, е напълно възстановена. С изключение на куцането (оставиха единия крак по-къс от другия), сега тя е в нормално здраве - разхожда се, стреля по гълъби в гората, ходи до местната кръчма, а миналото лято бяхме заедно в Ирландия. Моите кости също се възстановиха. Както виждате, нямаше много място за поезия.”

Писмото завършва с кратки бележки върху поетичния сборник на поетесата и сърдечни поздрави от Луис  и съпругата му Джой. 

Следващото запазено писмо от кореспонденцията между Хескет и Луис е година и половина по- късно. Моето предположение е, че в своето писмо до Луис Хескет разказва нещо, свързано с трагичната смърт на едно от децата си- инцидент, който се случва в училище. 

Отговорът на Луис е кратък, но впечатляващ: 

 

14 юни 1960 г.

“Скъпа госпожо Хескет

Не е възможно една такава история, която ми разказвате, да бъде "оскърбление"? Тя ми донесе полза. Най-злощастният - и болезнен - страничен ефект на всяка скръб е илюзията, че тя изолира човека, че заради нея той е изхвърлен в самота извън иначе веселия, шумен, "нормален" свят. Колко по-добре е да осъзнаеш, че човек просто изпълнява своят дял в живота като всички останали от изтерзания и уморен човешки полк! Вашият дял е наистина ужасен. Но по-скоро бих заел вашето място, отколкото на онзи училищен директор - или на докторът (един от най-близките ѝ приятели), който можеше и трябваше да диагностицира проблемите на Джой, когато тя отиде при него заради симптомите си години, преди да се оженим. Истинската трудност на задължението да прощаваш е, че го правиш с всички сили в понеделник, а в сряда откриваш, че прошката не е удържала позицията си и всичко трябва да се прави отначало.

Да, ще се молим един за друг.

Ваш

К. С. Луис”

Месец по късно Джой Дейвидман умира. 

Оригиналният текст на двете писма (от трети том събрани писма на К. С. Луис) в пълнота е по- долу:

TO PHOEBE HESKETH (W):

 

The Kilns,

Headington Quarry,

Oxford

Dec 20th 1958

Dear Miss Hesketh–

I have treated you badly. There was another book before this which I never even acknowledged. But it came when my life was as swift and narrow as the race from a weir.

I married my wife–she, it was she at that dinner–in March 57, in hospital when she was apparently dying of cancer in the bone. When they sent her home in April 57 the nurses gave her a few weeks to live. At the same time I had developed a harmless but excruciating bone-disease on my own accord. A good man, thro whom (I had reason to believe) strange things had been done before, came & laid his hands on her and prayed. We lingered on much the same for a month or so–she groaning in bed, I sometimes screaming in my chair. And yet, you know, with a strange terrible happiness, even gaiety, mixed in. Then, unbelievably she began to get better. Now, the latest X-rays show bone which was merely a sort of porridge fully restored. Except for a limp (they left one leg shorter than the other) she is now in normal health–walks about shooting at pigeons in the wood–walks to our local pub, and we have been to Ireland together last summer. My own bones also have recovered. So you see there was not much room for poetry.

Thanks v. much for B’cup Children.246  I like the early poems about childhood. Like the longer ones like ‘Teddy Boy’ and ‘No Pause for Death’ a good deal less: and the religious one at the end best of all. That’s a corker of a line on p. 62 ‘My built-up world fades out before the dream.’247  ‘Becalmed’ I liked very much. ‘Safety-slime’ is good.248  I’ve been exactly there. Also ‘To an Artist.’ And one v. good bit on p. 73 ‘I know him thro’ your absence.’249  I also like (without yet fully understanding) ‘Three Deaths’. So for the moment. But what does one know about poems at the first reading.

My wife joins me in warmest thanks and good wishes. And please remember us both to heroic old Herbert Palmer. Shall we all ever meet again?

Yours sincerely

C. S. Lewis

……..

TO PHOEBE HESKETH (W):

 

Magdalene College,

Cambridge.

14 June 1960

Dear Mrs. Hesketh

How cd. such a story as you tell me be an ‘affront’? It did me good. The most mischievous–and painful–by-product of any sorrow is the illusion that it isolates one, that one is kicked out alone for this from an otherwise cheerful, bustling, ‘normal’ world. How much better to realise that one is just doing one’s turn in the line like all the rest of the ragged and tired human regiment! Yours is a very terrible bit of it. But I’d sooner be you than that housemaster–or than the Doctor (one of the closest friends) who could and should have diagnosed Joy’s trouble when she went to him about the symptoms years ago before we were married. The real trouble about the duty of forgiveness is that you do it with all your might on Monday and then find on Wednesday that it hasn’t stayed put and all has to be done over again.

Yes, we will pray for one another.

Yours,

C. S. Lewis