Стъпки в света на Дантевата Божествена комедия, Ад, Песен II

 

Ад

Песен II 

В тази начална част от своето пътешествие Данте изглежда като човек, който лесно се пали, но и лесно гасне. В това нестабилно начало прозира и склонността му да се хвали или прибързано да надценява своите способности и таланти. 

“О Музи! О ти, мое вдъхновение! 

О памет! Всичко ти ще предадеш, 

тук ще покажеш своето умение!”

И все пак някаква неувереност неотложно взима превес. Песен Първа завърши с решителността на Данте да върви напред. Песен Втора бързо навлиза в нова вълна от нерешителност. Нашият герой започва да се сравнява с древните герои от поемата на Вергилий, навързва някаква логична взаимовръзка между предхристиянската епоха и църковната история до неговото време и накрая поставя своя път под съмнение. 

“И както някой, вземе ли решение, 

размисли и внезапно промени

след време първото си намерение, 

така пред тези мрачни стръмнини, 

премислил се простих с целта желана,

която толкова ме съблазни.”

Вергилий упражнява призванието си на учител и мъдрец безупречно. Той успява едновременно да порицае и насърчи Данте, така че да му даде нужната мотивация да продължи: 

“Ако успях словата ти да схвана-

ми отговори вождът прозорлив-

душата ти от страх е обладана.

Той често не един човек страхлив

отбива от възвишено стремление,

тъй както нощна сянка- звяра див.

За да пропъдиш своето смущение,

чуй как пристигнах и какво узнах,

когато ти ми вдъхна съжаление.”

Втората песен на Данте разкрива голяма част от “йерархичността” на небесните предели, начините, по които Провидението работи и съответно обяснението как Вергилий се е озовал на точното място в точното време. Тук гръцкият поет разказва, че докато той е стоял в предверията на Ада, при него е дошло “ангелско” създание. Тя се представя като Беатриче, любимата на Данте и го умолява да помогне там, където тя няма достъп. Разказът на Беатриче също е смайващ. Тя не научава от първо лице за бедата на Данте. При нея идва Света Лучия. Но и самата Лучия научава от някой друг- жена, наречена “най- милосърдната”- поемата намеква за майката на Христос. 

В своя разказ Вергилий недоумява защо едно небесно създание не се страхува да рискува да слезе до адските предели. Беатриче дава блестящо обяснение: 

“Боим се само от опасността, 

която ближния ни застрашава;

не са опасни другите неща.”

Това е едно от най- хубавите определения за Христовия дух на благовестие- няма нищо по- страшно от мисълта за ближния в беда или че е изгубен. В този контекст всички останали неща не са опасни или страшни. 

С разказа на Вергилий за любовта идваща от горе, Данте възвръща куража си. 

“След твоите слова аз пак съм смел…”

…

Да тръгнем- обща воля ни сплотява

с теб- вожд, учител, повелител мой!-

така му отговорих и тогава

по пътя стръмен ме поведе той.”

Толкова за Песен II. Те имат дълбока онтологична и теологична обосновка и би трябвало да са предмет на отделен анализ. Това мое пътешествие върви по стъпките на Данте като негово лично преживяване и израстване, като разглеждане на небесните подредби и тук таме- вдъхновението, което К. С. Луис е почерпил от тази поема. 

А ето и първото- Света Лучия е името на любимата героиня от “Хрониките на Нарния” - малката Луси. Света Лучия е светецът патрон на малък неизвестен град в Италия на име Нарния 🙂 

(Използваните цитати са от българския превод от 1975г на Иван Иванов и Любен Любенов.) 

Илюстрацията е на Уилям Блейк, взета от https://commons.wikimedia.org/wiki/Dante_Alighieri