Стъпки в света на Дантевата Божествена комедия. Увод

-

 



“Божествена комедия” на Данте разказва автобиографичната история на поета, който преминава през ада, чистилището и накрая стига (почти) до Рая.  Предполагам , че самата идея за чистилище запалва десетки червени лампички в ума на редовия евангелски християнин. Държа да отбележа обаче, че според мен “Божествена комедия” е всичко друго, но не и буквалистичен опис на пътуване в отвъдното. 

Данте описва своя собствен живот на покаяние, освещение и израстване в близост с Христос. Поетът разказва своето свидетелство. Но със своя арсенал от умения и литературни похвати и дълбочината на своя светоглед,  поетът много прилича на псалмиста Давид и донякъде напомня апостола- теолог и философ, Павел. 

Книгата на Данте е в синхрон с препоръката на апостол Петър: да почита със сърцето си Христос като Господ  и с готовност и посветеност да представи своя разказ за надеждата, която е получил. (1 Петър‬ ‭3‬:‭15‬) Като всяко такова свидетелство, разказвачът започва с осъзнаване на своята заблуда, ужасното положение, в което се намира и щастливото откритие, че в най- тъмния час от небесата идва безценна помощ, която разкрива неподозирано благо: 


На попрището жизнено в средата

сред мрачни дебри сам се озовах ,

че пътя прав загубих в тъмнината.


О, как да ви разкажа днес за тях,

тъй диви, гъсти, буйни, че се свива

отново моето сърце от страх! 


От тях смъртта е само по- горчива.

Но аз такова благо там открих, 

че ще разкажа за гората дива. 


Това са първите три строфи от дългата поема. Те са едновременно въведение и обобщение на цялото произведение. От тук нататък следва искреният разказ на човека, стигнал дъното… В разказа му за ада и чистилището, Данте не спестява дефицитите на своя собствен характер и описва в детайли как се случва самоосъзнаването и как човек се бори с греховете си и изкушенията. Но за това, следващия път. 🙂 


(Преводът на Дантевата творба е от 1975г (почти половин век) на Иван Иванов и Любен Любенов.) 


Photo:  wikimedia, картина на Доменико ди Микелино, “Данте чете от Божествената комедия”, 1465 г.; намира се в катедралата Санта Мария дел Фиоре, Флоренция.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

-
Изображение
Нито християнин, нито който и да е историк не би могъл да приеме епиграмата, която определя религията като „това, което човек прави в уединението си“. Мисля, че един от братята Уесли казва, че Новият Завет не познава единичната/самотната религия. Забранено ни е като християни да пренебрегваме събранието. Още в най-ранните си документи Християнството вече е институционално. Църквата е Христовата невяста. Ние сме членове един на друг.  В нашата собствена епоха идеята, че религията принадлежи на личния ни живот - че всъщност е занимание заделено за личното свободно време на индивида - е едновременно парадоксална, опасна и естествена. Парадоксална е, защото това превъзнасяне на индивида в религиозната сфера възниква в епоха, когато колективизмът безмилостно побеждава индивида във всяка друга сфера. Виждам това дори в университетите. Когато за първи път отидох в Оксфорд, типичното студентско общество се състоеше от дузина мъже, които се познаваха отблизо, изслушваха разработката на няко...
Прочетете още

К. С. Луис, Ефективността на молитвата

-
Изображение
  К. С. Луис ЕФЕКТИВНОСТТА НА МОЛИТВАТА Преди няколко години станах една сутрин с намерението да се подстрижа в подготовка за посещение до Лондон. Но първото писмо, което отворих, ми показа ясно, че не се налага да ходя до Лондон. Затова реших да отложа и подстрижката. Но тогава започна едно необяснимо леко подтикване в съзнанието ми, почти като глас, който казва: „Все пак иди да се подстрижеш. Върви да се подстрижеш.“ Накрая не издържах. Отидох. А моят бръснар по това време беше събрат християнин и човек с много проблеми, на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на работилницата му, той каза: „О, молех се да дойдеш днес.“ И всъщност, ако бях дошъл ден-два по-късно, нямаше да съм му полезен. Останах смаян, още съм смаян. Но, разбира се, човек не може да докаже неоспорима причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение. Може да е било телепатия. Може да е било инцидент. Стоях до леглото на жена, чиято бедрена ...
Прочетете още

Безмълвното Слово - думи от Свети Августин

-
Изображение
  Августин ПРОПОВЕД 184 В ДЕНЯ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 3. Двете раждания на Христос Като роден от майка, Той издигна този ден за вековете, а като роден от Отец, Той създаде всички векове. Божественото раждане нямаше как да има  майка, но земното раждане нямаше нужда от човешки баща. Нека обобщим: Христос е едновременно роден както от Баща, така и от майка; но е едновременно роден както без баща, така и без майка; от баща като Бог, от майка като човек; без майка като Бог, без баща като Човек. Тогава, кой ще разкаже за Неговото раждане (Ис. 53:8*)- за раждането извън времето или за раждането без човешко семе, за раждането без начало или за човешкото раждане без прецедент; раждането, което няма време в което да не е било или раждането, каквото никога преди или след това не се е случвало; раждането, което няма край, или раждането, което дава начало в своя край?  Така право пророците предсказаха, че Той ще се роди, а небесата и ангелите съобщиха, че Той се е родил. Този, който д...
Прочетете още