Фортуна в християнското средновековие

В Римската митология Фортуна е богинята на съдбата- на късмета или щастливата случайност. Тя често е изобразявана с т.нар. колело на съдбата. Според старите вярвания тя е нехайно божество, с прекомерна власт, която разпределя добра и лоша съдба, щастие и нещастие не според заслугите на някой човек или народ, а както се случи, както ѝ хареса на принципа на кръговрат. Това за древните хора е бил начинът да се обяснят природни бедствия, неочаквани възходи, незаслужено богатство или незаслужено страдание и т.н. 

Християнският светоглед не може да приеме същество като Фортуна. Нещо в нея не се връзва. И все пак, християнският светоглед трябва да даде обяснение за същите тези неща. 

През шести век Боеций първи подхваща темата в “Утешението на Философията.” Ако някой е жертва на капризно божество, това е Боеций. Роден е в знатно семейство. Осиротял като малко момче. Осиновен от друго знатно семейство. Достигнал апогей на кариерата си. И накрая натопен лъжливо, хвърлен е затвор , всичко, което притежава му е отнето, накрая е осъден на смърт, особено жестока смърт. Боеций пише “Утешението” докато е в изгнание. В разговор с Философията Боеций негодува срещу Фортуна, която не е проявила капчица съчувствие или справедливост. Но отговорът на Философията разкрива друга, непозната Фортуна, която е част от Провидението: 

Философията пита огорчения Боеций: 

“-Смяташ ли, че този свят се движи от неразумни и произволни случаи, или вярваш, че в него е внедрено управлението на разума?

- Не бих могъл - отвърнах - по никакъв начин да смятам, че така сигурни неща се движат от произвола на случайността. Знам, че Създателят, Бог, бди над своето дело, и не ще дойде денят, който да ме отклони от тази истина.

- Така е - рече тя.”

По нататък Философията продължава: 

“Вече зная другата и най-важна причина за твоята болест: престанал си да знаеш, какво си самият ти. Напълно разбирам причината за твоята болест и пътя за твоето оздравяване. Понеже си овладян от забравата за самия себе си, ти скърбиш, че си изгнаник, лишен от собствените си блага. Понеже пък не знаеш, какъв е краят на нещата, смяташ негодните и порочни люде за силни и щастливи. И понеже си забравил, как се управлява и ръководи светът, смяташ,че обратите на Фортуна се случват без Управник. А всичко това са сериозни причини не просто за болест, но дори и за смърт. Но да сме благодарни на Създателя на всяка съхраненост, че все още не си напълно напуснат от собствената си природа. Имаме най- доброто средство за твоето облекчаване и оздравяване- истинното ти мнение за управлението на света, за което вярваш, че се подчинява не на произволната случайност, а на Божия разум. И тъй, не се страхувай. От тази малка искрица ще се разгори твоята жизнена топлина.”

Няколко века по- късно Данте засяга същата тема. Християнският светоглед вижда непредвидимото за нас колело на съдбата, с всичките му вихрушки, жестокости и несправедливости в нашите очи като нещо различно от капризно езическо божество. 

В песен Седма от Ад в диалог с Вергилий Данте представя една различна Фортуна. В този кръг на Ада се намират скъперниците и прахосниците. Първите са само споменати. Но вторите са именно онези, които са имали по много от всичко- власт, престиж, позиция, богатство. На пръв поглед тези прахосници са имали всичко и са се наслаждавали на живота. Сред тях има дори свещеници, кардинали, папи. Тези хора изглеждат като галеници на Фортуна. Но са в Инферно. 

“Те с неразумна страст 

парите си без мярка са пилели 

по време на духовната си власт.

…

Те всички имаха духовен сан; 

плешивите са папи, кардинали - 

и всеки бе скъперник най-презрян.

…

Загубиха небето …

…

Сега ти виждаш, сине, как Съдбата 

ви мами с кратковременни блага 

и брат заради тях се счепква с брата.

Накуп да беше струпано сега 

тук всичкото ви злато на земята, 

не би спасило никого в кръга.

Ами какво е рекох аз - Съдбата, 

която ти току-що назова, 

та с нокти стиска на света благата?

А той: О, неразумни същества! 

Какво невежество ви заслепява! 

Сега бозай ти моите слова:

Бог, чийто разум всичко надминава, 

на сферите си вождове дари, 

та всяка всички други да огрява.

Той всичките еднакво озари 

и даде на Съдбата пълновластие 

над блясъците земни да цари, 

навреме да изпраща мнимо щастие

от брат на брата и от род на род, 

без да допуска хорското участие.

Един владее, друг е без имот, 

според това какво сама решава, 

а пък е скрита като червей в плод.

Умът не може да ѝ възразява: 

тя самовластно като божество 

предвижда всичко, съди, управлява.

Съдбата е капризно същество: 

потребно е да бъде изменчива, 

да сменя неуспеха с тържество.

И я разпъват неведнъж такива, 

които благодарност ѝ дължат, 

а пък я хулят с реч несправедлива.

Ала нехае тя, че я кълнат; 

щастлива между първите творения, 

кълбото си върти по своя път.

Данте подчертава, че Фортуна управлява “блясъците земни”. И цялото ѝ управление е подвластно на “Бог, чийто разум всичко надминава.” В този смисъл в своята сърцевина,  христовият човек не трябва по никакъв начин да зависи от Фортуна. 

Апостол Павел защитава същата максима: 

“Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам – знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение. Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила.”

‭‭Филипяни‬ ‭4‬:‭11‬-‭13‬ НП‬

Цитатите са от “Утешението на Философията”, издание на “Изток- запад” превод на Боряна Кацарска и “Божествена комедия”, българския превод от 1975г на Иван Иванов и Любен Любенов. 

Снимка: Imperatrix Fortuna (владетелката Фортуна) на колелото на съдбата в средновековна илюстрация на вагантна поезия „Кармина Бурана“! От Уикипедия.