Here for such a time as this

  Някъде около 1559-1560 година, малко преди да се роди Шекспир, кралица Елизабет създава специфична цензура- не се позволява в пиесите да се засягат теми като “религия или управлението на общото благо”- с други думи се забранява всякаква реч, която би се сторила обидна на църковната и политическата власт.   През 1606 година английският парламент издава още един закон, според който е незаконно при почти всички случаи да се споменава Божието име от театралната сцена.  По това време, космическият модел на Птолемей, а с него и митологичните свойства и йерархична подредба спрямо седемте планети от Средновековния светоглед са в своя залез. Тези два закона за цензура връщат забравените митологични образи обратно на сцената. Шекспир например използва Юпитер (Благият Цар в стария светоглед) като кодово име за Бог Отец. А Слънцето става символ на Сина.  В глава от своята академична книга “English Literature in the Sixteenth Century, Excluding Drama” К. С. Луис разглежда произ...

  Августин ПРОПОВЕД 184 В ДЕНЯ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 3. Двете раждания на Христос Като роден от майка, Той издигна този ден за вековете, а като роден от Отец, Той създаде всички векове. Божественото раждане нямаше как да има  майка, но земното раждане нямаше нужда от човешки баща. Нека обобщим: Христос е едновременно роден както от Баща, така и от майка; но е едновременно роден както без баща, така и без майка; от баща като Бог, от майка като човек; без майка като Бог, без баща като Човек. Тогава, кой ще разкаже за Неговото раждане (Ис. 53:8*)- за раждането извън времето или за раждането без човешко семе, за раждането без начало или за човешкото раждане без прецедент; раждането, което няма време в което да не е било или раждането, каквото никога преди или след това не се е случвало; раждането, което няма край, или раждането, което дава начало в своя край?  Така право пророците предсказаха, че Той ще се роди, а небесата и ангелите съобщиха, че Той се е родил. Този, който д...

 Днес с една приятелка гледахме Муфаса.  Филмът е много хубав, с всички елементи на добър мит- на мета история с дълбок смисъл и структура, която отразява самата реалност. Ако не сте гледали филма, пропуснете моя пост, за да не ви разваля гледането, но все пак отидете да го видите. Заслужава си.  Историята на Муфаса е много, много подобна на Мойсеевата история, на историята на добрия, саможертвен спасител.  Муфаса е мъничко лъвче с любящи родители. Майка му и баща му нежно и запленяващо му разказват за митичната райска земя отвъд светлината- Милеле.  Но идва неочакван потоп. Мъничкият Муфаса  попада в бушуващ порой, почти се удавя, накрая се оказва в непозната, чужда земя. Спасяват го друго лъвче и друга майка лъвица. Въпреки това, за всички останали той е скитник и чужденец. Но има намерени брат и майка. Лъвчето Та̀ка е бъдещият цар на прайда и уви е глезен и пазен от всякакви отговорности. Муфаса няма този лукс- той е на предни линии в лова и неволята (за...

  Апостол Йоан с проникновение свише обобщава с няколко думи целия мета-разказ за нашата реалност:  Трансцедентния Бог, Който е извън време и пространство;  сътвореното битие (живот) във времето и  взаимоотношенията между смъртните и Безсмъртния.  Апостолът казва така: “В началото бе Словото;  и Словото беше у Бога;  и Словото бе Бог.  … Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало.  В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.  И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.  Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелства за светлината.  Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.  Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.” ‭‭ЙОАН‬ ‭1‬:‭1‬-‭10‬  По- късно в същото повествование от Йоан, Ису...

  Неувяхващ лавров венец  Винаги, когато едно семейство или общност расте, вероятността за проблеми, крамоли и дразги увисва като грозен облак над идилията. Подобно нещо се случи в растящото църковно семейство от първия век.    В онези дни безчет хора се присъединяваха към Христовите ученици и тази общност наистина заприлича на малко царство. Стигнеш ли до такива размери, “мениджмънта” винаги започва да изостава спрямо нуждите на различните малцинства. В конкретния случай се появи недоволство спрямо неравенството в милосърдната грижа към вдовиците. Апостолите нямаха физическата възможност да се справят с мащаба на тази задача и ето, че предложиха демократичен избор:  “И тъй, братя, изберете измежду вас седем души  с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост , които да поставим на тази работа. А ние ще постоянстваме в молитвата и в служенето на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и  избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Свя...