Г. К. Честъртън , Суеверието на развода (1920),

 

Суеверието на развода (1920) 

Честъртън

 

 

“... на практика се установява, че семейният гражданин може да издържа на обсада, дори от държавата; защото той има тези, които ще стоят до него в радост и беда - особено в беда. Сега тези, които настояват, че държавата може да бъде нагласена така, че да притежава всичко и да управлява всички, могат упорито да пренебрегват този аргумент; но с цялото ми уважение, може да се каже, че светът все повече и повече пренебрегва самите тях.

Ако успеем да намерим идеалната машина и перфектен човек, който да я управлява, това може да е добър аргумент за държавния социализъм, макар това да е еднакво добър аргумент и за личния деспотизъм. Но повечето от нас, струва ми се, сме съгласни, че нещо от този социален натиск отдолу, което ние наричаме свобода е жизненоважно за здравето на държавата; и това е, което не може да бъде упражнено в пълнота от отделни индивиди, но само по групи и традиции. Такива групи е имало много; били те манастири; или гилдии; Но има само един тип група сред тях, за който всички човешки същества имат спонтанното и вездесъщо вдъхновение да изграждат за себе си; и този тип група е семейството.

Имах намерение този пасаж да бъде последен от точките показващи елементите на този дебат; но ще трябва да добавя кратък заключителен раздел за начина, по който всичко това е пропуснато в практическите (или по-скоро непрактичните) аргументи в полза на развода.

Тук ще кажа само, че те страдат от модерните и патологични слабости на склоността винаги да жертват нормалното в полза на ненормалното. Факт е, че оплакванията от „тирания, лицемерие и скука“ не се дължат на семейния живот, а на разпадът на домашното огнище.”

 

 

The Superstition of Divorce

(1920)

by G.K. Chesterton

 

 

“... it is found in practice that the domestic citizen can stand a siege, even by the State; because he has those who will stand by him through thick and thin-especially thin. Now those who hold that the State can be made fit to own all and administer all, can consistently disregard this argument; but it may be said with all respect that the world is more and more disregarding them. If we could find a perfect machine, and a perfect man to work it, it might be a good argument for State Socialism, though an equally good argument for personal despotism. But most of us, I fancy, are now agreed that something of that social pressure from below which we call freedom is vital to the health of the State; and this it is which cannot be fully exercised by individuals, but only by groups and traditions. Such groups have been many; there have been monasteries; there may be guilds; but there is only one type among them which all human beings have a spontaneous and omnipresent inspiration to build for themselves; and this type is the family. I had intended this article to be the last of those outlining the elements of this debate; but I shall have to add a short concluding section on the way in which all this is missed in the practical (or rather unpractical) proposals about divorce. Here I will only say that they suffer from the modern and morbid weaknesses of always sacrificing the normal to the abnormal. As a fact the "tyranny, hypocrisy and boredom" complained of are not domesticity, but the decay of domesticity.”