Г. К. Честъртън, „Първият ден на новото творение“
Свалиха тялото от кръста и един от малкото богати мъже сред първите християни получи разрешение да го погребе в скална гробница в неговата градина; римляните поставиха военна охрана, да не би да станеше някакъв бунт и опит за вземане на тялото. В тези естествени процеси имаше естествена символика; добре беше гробницата да бъде запечатана с цялата тайна на древната източна погребална традиция и да бъде пазена от властта на Цезаря. Защото в дъното на тази пещера беше събрано и заровено цялото онова велико и славно човечество, което ние наричаме древно - то бе погребано там. Това беше краят на едно много велико нещо, наречено човешка история; историята, която беше просто човешка. Там бяха погребани митологиите и философиите, боговете и героите, и мъдреците. Казано по римски- те бяха живели. Но както можеха само да живеят, така можеха само и да умрат; и бяха мъртви.
На третия ден приятелите на Христос, които пристигнаха привечер на мястото, намериха гроба празен, а камъкът бе отместен. По различни начини те осъзнаха новото чудо; но дори и те едва ли осъзнаха, че светът бе умрял през тази нощ. Това, което сега виждаха, беше първият ден на новото творение, с ново небе и нова земя; и подобно на градинаря- Бог отново ходеше в градината, в прохладата не на вечерта, а на изгрева.
- Вечният човек (1925).
Коментари