К. С. Луис (колежа Моудлин, Оксфорд. 2-ти август 1954 г) Писмо

 К. С. Луис

(колежа Моудлин, Оксфорд.

2-ти август 1954 г)

 Писмо до г-жа Мери Маргарет Маккаслин

     Благодаря ви за писмото от 25 юли.  Със сигурност ще ви държа в молитвите си.  Вярвам, че сте имала божествена подкрепа по време на вашата голяма трудност.  Хората често я имат.  Но после, когато новият, по-мрачен живот започва да се превръща в рутина, човек често чувства, че е останал без помощ.  Сигурен съм, че всъщност не е така.  Божието присъствие не е същото като усещането за Божието присъствие и е възможно Той да прави най-много за нас, точно когато смятаме, че прави най-малко.

      Сигурен съм, че самотата е един от начините, чрез които можем да растем духовно.  Докато не сме самотни, можем лесно да си мислим, че сме стигнали по-далеч, отколкото в действителност: нашето (естествено и невинно, но просто естествено, а не небесно) удоволствие да бъдем обичани – да бъдем, както се изразявате, обект на интерес за  някой – това удоволствие може да бъде сбъркано с напредъка в самата любов, отзивчивата активна любов, която се свързва с даването, а не с получаването.  Именно този последния вид любов е началото на светостта.

     Но разбира се, вие знаете всичко това: уви, толкова по-лесно е да се знае на теория, отколкото да се прилага всеки ден на практика!  Бъдете много редовна в молитвите и причастията: и не ценете специалните „водителства“ повече от това, което идва от обикновеното християнско учение, съвест и благоразумие.

    Шокиран съм да чуя, че приятелите ви мислят да ме последват.  Исках те да следват Христос.  Но вярвам, че те скоро ще преодолеят това объркване.

    Моля, приемете моето най-дълбоко съчувствие.

     Искрено Ваш,

     К. С. Луис

C. S. Lewis

Magdalen College,

 Oxford.

 August 2nd 1954

Letter to Mrs. Mary Margaret McCaslin

Thank you for your letter of the July 25th. I will certainly put you in my prayers. I can well believe that you were divinely supported at the time of your terrible calamity. People often are. It is afterwards, when the new and bleaker life is beginning to be a routine, that one often feels one has been left rather unaided. I am sure one is not really so. God’s presence is not the same as the feeling of God’s presence and He may be doing most for us when we think He is doing least.

Loneliness, I am pretty sure, is one of the ways by which we can grow spiritually. Until we are lonely we may easily think we have got further than we really have in Christian love: our (natural and innocent, but merely natural, not heavenly) pleasure in being loved–in being, as you say, an object of interest to someone–can be mistaken for progress in love itself, the outgoing active love which is concerned with giving, not receiving. It is this latter which is the beginning of sanctity.

But of course you know all this: alas, so much easier to know in theory than to submit to day by day in practice! Be very regular in your prayers and communions: and don’t value special ‘guidances’ any more than what comes thro’ ordinary Christian teaching, conscience, and prudence.

I am shocked to hear that your friends think of following me. I wanted them to follow Christ. But they’ll get over this confusion soon, I trust.

Please accept my deepest sympathy.

Yours sincerely

C. S. Lewis