Here for such a time as this

 Виждала съм хора да критикуват християнски тайнства, доктрини и самото Писание за неща, които те изобщо не представляват, но съм виждала и християни да критикуват в същия маниер неща извън тяхната сфера, които не разбират.   К. С. Луис започва своето предисловие към “Изгубеният рай” на Джон Милтън с една концепция, която трябва да бъде modus operandi за всеки от нас.  “Първата необходима квалификация за оценяване и критика на всяка майсторска изработка-  от тирбушон до катедрала, е да знаете какво представлява това нещо – какво е предназначено да прави и как е предназначено да се използва. След като това бъде установено, реформаторът на ограничаването може да реши, че тирбушонът е направен с лоша цел, а комунистът може да мисли същото за катедралата. Но такива въпроси идват по-късно. Първото нещо е да разберете обекта пред вас: докато си мислите, че тирбушонът е бил предназначен за отваряне на консерви или катедралата за забавление на туристи, не можете да кажете ни...

  Ад Песен II  В тази начална част от своето пътешествие Данте изглежда като човек, който лесно се пали, но и лесно гасне. В това нестабилно начало прозира и склонността му да се хвали или прибързано да надценява своите способности и таланти.  “О Музи! О ти, мое вдъхновение!  О памет! Всичко ти ще предадеш,  тук ще покажеш своето умение!” И все пак някаква неувереност неотложно взима превес. Песен Първа завърши с решителността на Данте да върви напред. Песен Втора бързо навлиза в нова вълна от нерешителност. Нашият герой започва да се сравнява с древните герои от поемата на Вергилий, навързва някаква логична взаимовръзка между предхристиянската епоха и църковната история до неговото време и накрая поставя своя път под съмнение.  “И както някой, вземе ли решение,  размисли и внезапно промени след време първото си намерение,  така пред тези мрачни стръмнини,  премислил се простих с целта желана, която толкова ме съблазни.” Вергилий упражнява пр...

  Ад Песен I Данте започва своето покаятелно пътешествие, натоварен със собствените си тревоги, скрити и явни слабости, с любов и скръб за своя град.  Странно, но той започва разказа си много подобно на извиненията на Адам и Ева в градината. Все още не е готов да поеме пълна отговорност за своето положение. Или все още не осъзнава съвсем как се е отклонил.  “Не ми е ясно как се заблудих-  тъй сънен бях, че не по своя воля от вярната посока се отбих.“ Той описва мястото, на което се намира като самото дъно, долината на мрачната сянка, като бурно и страшно море. И подобно на Лотовата жена, хем бяга с всички сили да се измъкне, хем поне веднъж поглежда назад.  “… духът, ми без да спре да тича, възви лице към долината пак,  която живите на смърт обрича.” И сякаш изходният път е изключително стръмен и труден:  “Отдъхнах си и в този пущинак  тъй тръгнах, че опряното стъпало бе винаги под другия ми крак.”  Не стига, че могилата пред него е почти нев...

  “Божествена комедия” на Данте разказва автобиографичната история на поета, който преминава през ада, чистилището и накрая стига (почти) до Рая.  Предполагам , че самата идея за чистилище запалва десетки червени лампички в ума на редовия евангелски християнин. Държа да отбележа обаче, че според мен “Божествена комедия” е всичко друго, но не и буквалистичен опис на пътуване в отвъдното.  Данте описва своя собствен живот на покаяние, освещение и израстване в близост с Христос. Поетът разказва своето свидетелство. Но със своя арсенал от умения и литературни похвати и дълбочината на своя светоглед,  поетът много прилича на псалмиста Давид и донякъде напомня апостола- теолог и философ, Павел.  Книгата на Данте е в синхрон с препоръката на апостол Петър: да почита със сърцето си Христос като Господ  и с готовност и посветеност да представи своя разказ за надеждата, която е получил. (1 Петър‬ ‭3‬:‭15‬) Като всяко такова свидетелство, разказвачът започва с осъзнав...

  Как е скроен светът   Християнските Свещени Писания имат една особена характеристика- те многократно представят по различен начин структурата на сътворения свят- видим и невидим.   Те всъщност наистина приличат на наръчник на Производителя, но не в повърхностния   смисъл на това обяснение.   Устройството на света за първи път бива описано още в първите глави на Битие. И от този момент нататък текстовете на различните книги намират дълбоко смислени начини да покажат същото устройство от различни перспективи. Както казва сам Христос- който има уши да слуша, да слуша. Или който има искрено любопитство да разбира- желанието му за знание определено ще бъде удовлетворено. Последователността на сътворението и устройството на Едемската градина изобразяват наличие на паралелна ценностна йерархия между небето и земята. Понеже тази част от библейския разказ е позната, ще разгледаме същата структура, показана в ключови пасажи по- нататък. Ако в първите гла...