Г. К. Честъртън, откъс от “The red angel”

 

Tremendous Trifles, The red angel, откъс

“Плахостта на детето или дивака е напълно разумна;  този свят ги плаши, именно защото този свят е много тревожно място.  Не им харесва да бъдат сами, защото да бъдат сами е наистина ужасна идея.  Варварите се страхуват от неизвестното по същата причина, поради която агностиците го боготворят - защото то е факт.  Така че приказките не са отговорни за изграждането на страх у децата (или която и да е форма на страха);  приказките не дават на детето представа за злото или грозното;  тези неща вече са в детето, защото то самото е в света.  Приказките не дават на детето първата му идея за чудовището.  Това, което приказките дават на детето е първата му ясна представа, че е  възможно да победиш чудовището.  Мъникът добре познава дракона от момента, в който притежава въображение.  Това, което приказката му предоставя е Свети Георги, който да убие дракона.

Точното действие на приказката е това: тя запознава детето с една поредица от ясни картини на идеята, че тези безгранични ужаси имат граница, че тези безформени врагове имат свои врагове в Божиите рицари, че във Вселената има нещо по-мистично  от тъмнината и по-силно от силния страх.”

Снимка: от Pinterest