Писмо (от Letters to an American Lady)

 

ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН:

 колеж Моудлин,

 Кеймбридж.

 7/6/55

 Скъпа Мери Уилис

 Благодаря за писмото Ви от 29-ти. Снимката от “Тайм” беше полезно унижение- като вретище от козина.  (Какво преувеличение! Сякаш човек не би предпочел да изглежда като Грозната херцогиня, отколкото половин ден да носи груби и дразнещи долни дрехи!).

 Мисля, че всичките ви дейности като фея кръстница на китайска булка са изключително приятни и очевидно и вие ги намирате за такива.  Малко е тревожно да чуя, че тя не иска да се омъжи за никого.  Но смея да кажа, че ще се почувства различно, когато има детенце.  Но, разбира се, китайската нагласа  е доста различна, нали?  При тях (доколкото разбирам) родителите са всичко, а съпругът (още повече, съпругата) е нищо.  Шокиран съм да разбера, че съществува магазин, който отказва да обслужва китайци.  Но аз отдавна знам, че приказките за Братството, където и да се случват те, в Америка или тук, са лицемерие.  Или по-скоро човекът, който ги говори, има предвид „Няма по-висшестоящи спрямо мен“: той няма предвид „Няма по-нисшестоящи спрямо мен“. Колко отвратително е всичко това!

 Топлото време (каквото тук наричаме топло) най-накрая дойде и кукувицата вече е на работа.  За първи път преди два дни се потопих във ваната. Междувременно стачката на железниците (ето ви отново Братството и Демокрацията) продължава.  Ще се опитам да пътувам до Оксфорд в събота, но това си е просто приключение.  Вероятно избелелите ми кости ще бъдат намерени край пътя.

 Най- добри пожелания и благословения.

 Ваш,

 Джак