Г. К. Честъртън, “Еретици”- Есе на тема “Г-н Бърнард Шоу”

 

George Bernard Shaw, Hilaire Belloc and GK Chesterton in 1927. Photograph: Hulton Archive/Getty Images

Честъртън има уникално приятелство с Бърнард Шоу. Много добри приятели, независимо от факта, че почти няма тема, по която двамата да са съгласни. Нито пък си спестяват критиката един на друг. 🙂 

Рядко попадам на такава критика, която докато показва слабите места на нечия теория, разгръща собствената си теза с такъв финес. 

“След като в продължение на много години г-н Шоу критикува много хора затова, че са непрогресивни, в крайна сметка г-н Шоу откри с типичен смисъл, че е много съмнително дали някое съществуващо човешко същество с два крака изобщо може да бъде прогресивно.  След като стигнат до съмнението, че човечеството едва ли може да се комбинира с прогреса, повечето хора, които лесно се примиряват, биха избрали да изоставят прогреса и да останат с човечеството.  Г-н Шоу, който не е лесно да бъде удовлетворен, решава да отхвърли човечеството с всичките му ограничения и да продължи със прогреса, в името на самия прогрес. Ако човекът, такъв, какъвто го познаваме, е неспособен да се впише във философията на прогреса, г-н Шоу решава да изисква не нов вид философия, а нов вид човек.  Все едно, ако медицинска сестра се е опитвала да храни с доста горчива храна в продължение на няколко години едно бебе, след като е открила, че храната не е подходяща, не трябва да я изхвърля и да иска нова храна, а да изхвърли бебето през прозореца и да поиска ново бебе.  Господин Шоу не може да разбере, че нещото, което е ценно и обичано в нашите очи е човекът - старият, пиещ бира, градящ верую, биещ се, провален, чувствен, почтен човек.  

И нещата, които са основани на това създание, остават безсмъртни;  нещата, които са основани на фантазията за Суперчовека, са умрели с умиращите цивилизации, които са ги родили.  Когато Христос в един емблематичен момент създаваше своето велико общество, Той избра за неговия крайъгълен камък не блестящия Павел, нито мистикът Йоан, а един хитрец, сноб и страхливец - с една дума, човек.  И върху тази скала Той е построил Своята Църква и портите на Ада не са надделяли над нея.  Всички империи и царства са се провалили поради тази присъща и непрекъсната слабост, че те са били основани от силни мъже и на основата на силни мъже.  Но това едничко нещо, историческата християнска църква, е основано на слаб човек и поради тази причина е неразрушимо успешна.  Защото никоя верига не е по-силна от най-слабото й звено.”