Ще приемем ли Божия изненадващ дар? Кармен Джой Еймс
В тази статия Кармен Еймс проследява две теми.
Тук съм превела само онези части от нея, които проследяват предимно една от темите- за символиката в самото проявление на Петдесятница. (Както винаги, препоръчвам по възможност четенето в оригинал.)
Ще приемем ли Божия изненадващ дар?
Кармен Джой Еймс
1: Изненадващата мисия на Бога
През късната бронзова епоха, докато прекосяваха почти безплодния Синайски полуостров, израилтяните вероятно не са срещнали почти никого. Това е била ничия земя, с оскъдни ресурси за оцеляване. В този поход е нямало села, храмове или светилища. След около шест седмици изморително пътуване израилтяните пристигнаха на планината Синай, където ги очакваше огромна изненада. Те бяха оставили зад себе си земята на храмовете – земя, където животът е бил пропит с напомняния за множество богове, изискващи лоялно поклонение.
Но на Синай, далеч от Египет, те се сблъскаха със смайващото божествено присъствие, което разтърси планината. Чуха Божия глас. Видяха бушуващи облаци с блестящ огън. Изведнъж вече не бяха сами. Яхве, Богът на Авраам, ги привлече към Себе Си в споразумение за цял живот - Завет за изключителна лоялност- те щяха да бъдат Негови представители пред всички народи. За разлика от боговете на народите, които имаха само местна юрисдикция, Яхве заяви: „цялата земя е Моя“, и определи Израил за Своя „скъпоценна собственост“ – техническо обозначение за посланик, който ще служи като „царство от свещеници и свят народ“ (Изход 19:4-6).
От внимателното четене на книгата „Изход“ става ясно, че законът, който Бог даде чрез Мойсей на планината Синай, не беше начинът, по който израилтяните „се спасиха“. Яхве вече ги беше спасил и ги беше приел за Свои. Законът беше средството, чрез което те можеха да изпълнят своето призвание като Божия скъпоценна собственост. Послушанието беше въпрос на мисия.
Времето, прекарано на планината Синай, затвърди тяхната идентичност като Божия народ (народа, който носи Божието име) и тяхното призвание като Негови представители. В следващите години те продължиха да празнуват Пасхата всяка пролет, а 50 дни по-късно – Петдесетница („петдесетият ден“), за да почетат даването на закона. Законът беше ключът към самоосъзнаването на Израил. Това е, което ги отличаваше от другите народи и им даваше чувство за цел в света. Кой би избрал аутсайдерите – чужденците, които бяха експлоатирани от властниците – да изпълнят Божията мисия?
2: Изненадващото присъствие на Бога
Преди да напуснат планината, Бог им беше заповядал чрез Мойсей да изградят пищна шатра от скъпи материали, за да може Той да обитава сред тях. В деня, в който издигнаха жилището на Яхве, се случи нещо изненадващо: Божията слава слезе от планината и изпълни шатъра (Изход 40:34) и „огън излезе от присъствието на Яхве и изгори всеизгарянето и тлъстините върху олтара“ (Левит 9:23-24а).
Огънят на Божието присъствие беше окончателното потвърждение, че Той е доволен от дома, който бяха построили за Него, и че е съгласен да живее сред тях. Божието присъствие ги съпровождаше във всичките им пътувания и в земята, която Той им беше обещал да им даде.
Няколко поколения по-късно Бог милостиво пощади Израил от пълния мащаб на чумата, предизвикана от липсата на доверие в Бога от страна на Давид. В знак на покаяние и послушание Давид издигна олтар точно на мястото, където се беше спрял ангелът на Господа – на гумното на евусеца Орна, на най-високата точка в Ерусалим (1 Летописи 21:26). Веднага щом Давид постави жертвата на олтара, огън падна от небето и я изгори. Доказателството за Божието присъствие беше поразително и недвусмислено. В този момент Давид разбра, че синът му Соломон трябва да построи храма за Яхве точно на това място (1 Летописи 22:1).
Когато постоянният храм на Соломон беше завършен, той планира пищна церемония по освещаването му. Но това, което се случи, надмина собствените му очаквания. В драматично повторение на освещаването на скинията, огън падна от небето и изгори жертвите на олтара (2 Летописи 7:1-3). Соломон и целият Израил разбраха, че Бог благосклонно е приел да обитава отново сред тях – че този храм, който той беше построил, е угодил на Бога и че ще постигне това, на което Соломон се надяваше. Те се поклониха до земята в знак на благодарност.
В крайна сметка народът на Израил и Юда беше отведен в изгнание. Вавилонците разрушиха храма на Соломон и ограбиха съкровищата му. Когато народът се завърна с разрешението на персийския цар Кир да възстанови храма, библейският текст странно мълчи по този въпрос. От небето не падна огън.
Дали Яхве все още беше в изгнание? Дали беше отхвърлил своя народ? Дали бяха построили храма по неправилен начин? Щеше ли някога да се възстанови цялостта им? Този антиклимакс показва, че Бог не е на наше разположение. Неговото присъствие е непредсказуемо.
Преосмисляне на Петдесятница
Сега се обръщаме към Деяния на апостолите, за да преразгледаме историята за Петдесятница, като имаме предвид първите два акцента – Божията изненадваща мисия и Божието изненадващо присъствие. Това ще ни подготви да оценим третия акцент.
В Деяния 1 възкръсналият Господ казва на учениците Си: „Не напускайте Ерусалим, а чакайте дара, който обеща Отец Ми, за който сте Ме чули да говоря. Защото Йоан кръсти с вода, но след няколко дни вие ще бъдете кръстени със Светия Дух“ (Деяния 1:4-5). Исус посочва, че това кръщение със Светия Дух – този дар – ще доведе до мисия: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух; и ще бъдете Мои свидетели в Ерусалим, и в цяла Юдея и Самария, и до краищата на земята“ (Деяния 1:8).
Той не им казва колко дълго трябва да чакат. Минали са около 42 дни от Пасха, така че, както се оказва, следващата седмица е Петдесятница. Учениците на Исус били „всички заедно на едно място“ (Деяния 2:1), когато Бог ги изненада. Звукът на бурен вятър привлече вниманието им и тогава се случи: малки пламъчета огън слязоха от небето и се спряха върху главите на всеки от тях. Това са чакали!
Огънят не само е изпълнение на обещанието на Исус за очакван „дар“, но е и отговорът на един отдавна задаван въпрос: Божието присъствие сред нас ли е?Но вместо в скинията или храма, Божието славно, пламенно присъствие се яви сред събралата се общност от учениците на Исус.
Веднага Духът им даде сила да говорят на други езици. Те започнаха да провъзгласяват „Божиите чудеса“ (Деяния 2:12) на езиците на събралите се от много народи за празника Петдесетница. Дарът на Божието присъствие дава сила на Божия народ да изпълни Божията мисия.
Петдесятница не се вписва в рамки. Никой човек не я е планирал и никой човек не може да й попречи. Духът се спусна върху онези, които Бог избра, без да се съобразява с никакви религиозни граници.
3: Изненадващият отбор на Бога
Петър беше в стаята, където се случи всичко това, заедно с останалите мъже-ученици на Исус. Но те не бяха сами. Лука ни разказва: „Всички те постоянно се събираха на молитва, заедно с жените и Мария, майката на Исус, и с братята Му“ – общо 120 души (Деяния 1:14-15). Жените ученици на Исус бяха там, когато се яви Духът. Те бяха сред онези, които провъзгласяваха Божиите дела на други езици. (Приятели, те проповядваха.)
Ето защо Петър обясни изненадващата сцена, като ги насочи към Йоил 2:
„И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.
Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В онези дни ще пророкуват.“ (Деяния 2:17-18)
За Петър Петдесятница имаше смисъл като изпълнение на старозаветните пророчества. Никой не бива да се учудва, че млади и стари, мъже и жени участват пълноценно. Точно това прави Бог.
Какво е пророчество? Това е провъзгласяване на Божието Слово пред Божия народ – провъзгласяване на Божиите чудеса и призоваване на хората към покаяние. При изпълнението на тази задача Духът не прави разлика въз основа на пола.
Чудя се каква би станала църквата, ако с готовност приемахме тези дарове/ дарби, ако не ги оставяхме неотворени, само защото не се вписват в нашите предразсъдъци за това как трябва да изглежда църквата. Ами ако признаем, че млади и стари, мъже и жени имат какво да ни предложат? Ами ако наистина повярваме на думите на Павел – че за да узреем, се нуждаем от всички тези дарби, под каквато и форма да ни бъдат дадени?
Както направи на Синай, така и на Петдесятница Бог избра най-неочакваните хора да изпълнят Неговата мисия – една отхвърлена група евреи, които бяха заложили всичко на разпънатия Месия – мъже и жени, млади и стари, те провъзгласиха Божието царство.
Коментари