Божественото намерение - подредба и идентичност

 

“— О, Аслан! — извика тя. — Колко е хубаво, че дойде.

— Бях тук през цялото време — отвърна той, — но ти току-що ме направи видим.

— Аслан — изрече Луси почти с укор, — не ми се подигравай! 

Като че ли аз мога да сторя нещо, с което да те направя видим. Теб?!

— Така беше — каза Аслан. — Мислиш ли, че не се подчинявам на собствените си правила?”(“Хрониките на Нарния”, “Плаването  на разсъмване”)

В първите страници на Писанието се разгръща разказът за сътворяването. На пръв поглед текстът изглежда лаконичен и беден на детайли. Вярно е, че е кратък, но всъщност е изключително богат на нюанси, символика и смисъл. В него има далеч повече детайли, отколкото се виждат на пръв поглед. 

“В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.” Битие‬ ‭1‬:‭1‬-‭2‬ РИ ББД‬

Така започна всичко. Разказвачът от Битие подготвя сцената за епичен художествен размах.  Земята е празна, тъмна и без никаква подредба. Предстои да видим как Творецът преобразява този безформен хаос. 

В следващите действия Бог донесе светлина. А светлината беше (според Създателя) нещо добро. Бог разположи светлината и тъмнината в отделни времеви отрязъци и ето ще започна първият ден от календара. Бог направи подредба на времето. 

После Творецът подреди пространство горе и пространство долу, раздели водите и твърдата земя.  Тези неща получиха своите имена от Него- Небе, Земя и Морета. Тази част от творческия размах Бог оцени като нещо добро. 

После Бог се зае да подрежда земята и небето. Небето получи големи и малки светила, които с математическа прецизност да управляват денонощието, календара и сезоните. 

Земята беше направена такава, че да произвежда растения, които да дават семе според вида си и така да се умножават. А най- разнообразни животни населиха земята, небето и водите- според видовете им. Всички тези неща Бог оцени като добри. 

И ето, че дойде ред на Човека. Той също беше създаден “според вида му.” Човекът обаче беше “ръчна изработка” - изкусно изваян от кал. А Господ му вдъхна жизнено дихание. Текстът ясно показва, че човекът беше създаден като образ и подобие на Твореца. За да подчертае различието му като вид, Господ оцени самотата на Адам като нещо “недобро” и му представи всяко животно като опция за негов партньор, сподвижник, другар. Беше очевидно, че няма животно, което да кореспондира на “вида” на Адам. И така, вместо да заповядва на земята, небето или водите да произведат допълнителен човешки вид, Бог отново се зае ръчно да намери решение на този проблем. Така се роди Ева. Двамата различни човеци, но от един вид получиха мандат за управление и стопанисване на цялото творение и за умножаване- на своя вид и на творческия размах. В крайна сметка Бог отново оцени направеното и го определи като “много добро.”

Вторият разказ за творението дава различна перспектива. Фокусът на обектива се насочва от цялото творение към конкретна градина, която Творецът облагороди на върха на планина. Това беше Неговото място. И Той премести човеците там. В този конкретен Дом също имаше подредба и правила. Имаше безброй източници на вкусна храна, приятна за очите и топяща се в устата. Всички бяха достъпни, с изключение на дървото, от чийто плод се научаваше разликата между добро и лошо. Ето, че за първи път човеците трябваше да вземат решение по отношение на подредбата и категориите в сътворения свят. До този момент библейският разказ казва, че Бог даваше критерия за това кое е добро и кое- не. Сега източниците за това знание станаха два. Коварна ситуация. Сега човеците трябваше да решат от къде ще вземат аршин за мерене на категориите. От това зависеше дали ще запазят своят първоначален образ и подобие или ще се опитат да се променят. Дали ще останат същият вид или ще се превърнат в друг вид човеци. 

Знаем злочестия развой. След съвети от завоалиран враг, човеците избраха хаоса на разбърканата йерархия и се провалиха в задачата да бъдат човеци- образи на своя Създател. 

Сега да забързаме кадрите на историята и да се преместим хиляди години напред. След множество опити и провали на човеците да се справят със своето първоначално Едемско призвание, стана ясно, че тук на земята поправката на счупеното е невъзможно. Затова се появи Обещанието от Първите дни- Бог слезе на земята като Човек. Той се справи с Едемското призвание вместо нас. 

Историята на “порасналия” Исус събира в себе си символиката на първото сътворение. Евангелието на Марк (1‬:‭9‬-‭13‬ ) подрежда елементите от Първите дни в синхрон с началото на Христовото служение. “И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.” - Човешкият Син излезе от хаоса на водите. “След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.”- Духът, Който даде жизненото дихание на първите човеци слезе над Христос. “И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.” - В повествованието на сътворението Бог определяше отделните елементи като добри. При сътворението на човеците, освен оценката за нещо много добро, Бог ги благослови. Показа своето Благоволение и заръки към тях. “И веднага Духът Го закара в пустинята. Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.”- Този път освен приликите с Едем, са подчертани и разликите- в ущърб на Христос. От общата земя Човекът бе закаран в Райска градина. Исус беше заведен в сурова пустош. Макар и двамата Човеци да бяха сред зверовете (и небесните същества), Адам и Ева се радваха на изобилие, а Христос - на глад. Сатана изкушаваше и тогава, и сега. Първият Адам се провали, Вторият устоя на изкушенията. 

А самите изкушения са озадачаващи. Възможно ли е първите сцени от Битие да дадат светлина върху битката на воля и аргументи между Сатана и Христос в пустинята? 

Когато най- накрая огладня в пустинята, появи се изкусителя с “дружелюбен” съвет. “Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.” 

Какво лошо има в това Христос да превърне камъка в хляб? Нима не превърна водата във вино? Нима не превърна пет хляба и две рибки в хиляди порции вкусен обяд? 

Струва ми се, че в тази случка става очевидна разликата между Божие чудо и изкривена магия. Докато водата, в комбинация с почва, слънце и лоза се преобразява в заготовката за вино, докато пет хляба и две риби се умножават в още от същия вид- говорим за чудеса от божествен характер- трансформации, които се съобразяват с първоначалната подредба на творението. 

Превръщането на камък в хляб е сякаш самата дефиниция за алхимия. Да намериш начин да надхитриш кодът на творението. Да създадеш нещо, което не отговаря на концепцията “според вида му.”

Отново коварна ситуация.  Вторият Адам трябваше да реши дали да задоволи глада си по “неестествен” начин. Но също трябваше да реши дали наистина е Божий син и дали иска да остане такъв. Защото един Божий Син не нарушава божествените подредби. Не променя първоначалният мандат- не изкривява кодът на творението, нито променя своя собствен “вид.” 

За разлика от Адам и Ева, Христос запази Бог като единствен източник за премерване на категориите за добро и лошо. 

„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.“

Този отговор на Христос включва още един нюанс. Сякаш сам Исус напомняше на изкусителя, че този филм вече сме го гледали. Сатана просто не блестеше с изобретателност.

Във Второзаконие има момент, който описва Израел в същата роля като Адам и Ева. Както първите човеци, които бяха заведени в Едем, сега предстоеше на Израилевия народ да влязат в нова райска градина- в Обещаната земя. Бог им напомни същото поръчение, каквото имаха човеците в Първите дни. Израил трябваше да живее, да се множи, да владее земята и да внимава да пази заповедите на Бога. А всички досегашни уроци бяха, за да се научат, “че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста.”   (‭‭Второзаконие‬ ‭8‬:‭1‬-‭3‬)

Сатана наистина не блестеше с изобретателност. Вероятно защото не му се налагаше. Той ползваше едно и също изкушение през вековете и човеците всеки път лапваха въдицата. Този път “номерът не мина.” 

В следващите моменти Сатана сякаш се паникьоса. Той реши да изкушава Божия син с онези изкушения, които подхлъзнаха самия него- желанието да си присвоява власт, притежания и върховен статут. Той му показа всички царства на света с обещанието: “ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.” 

От една страна всички тези царства наистина принадлежаха на Сатана. (Макар и временно). Но те преминаха в негово притежание именно защото хората се поклониха на него (или на самите себе си), вместо на Господа на господарите. Така, че отговорът на Исус е точно в десятката: “Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.”  Нищо не струва повече от това да запазиш правилните отношения с Твореца на всичко видимо и невидимо. Всички неща са второстепенни спрямо върховенството на Бога. И все пак- точно когато върховенството на Бога се запазва, всичко останало си идва на мястото. 

“… Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото? Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” Матей‬ ‭6‬:‭25‬, ‭33‬ РИ ББД‬

(Последната сцена от изкушението в пустинята ми е трудно да разбера. На пръв поглед Сатана вече изглежда като пълен глупак. Вероятно аз недовиждам нещо. Размислите там ще останат за друг път…)

Историите от градината в Битие и пустинята в Израел показват първия и втория Адам. Първият твърде лесно се провали. Вторият не се поддаде. 

Първият Адам изгуби себе си, своя вид, в опит да пренареди категориите и подредбата на Твореца. Вторият Адам остана Човекът, който запази Себе Си, Естеството Си и изпълни Божествения замисъл. 

Ако искаме на земята да бъде както е на небето, нашият източник за добро трябва да е Творецът, а нашият нравствен компас трябва да остане Словото Му. 

“Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък или ако поиска риба, ще му даде змия? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!” Матей‬ ‭7‬:‭9‬-‭11‬ РИ ББД‬

“По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.”  Матей‬ ‭7‬:‭16‬-‭17‬ РИ ББД‬

Творението се крепи на добрата подредба, заложена в него от самото му създаване. Нашата човешка идентичност се крие в това да приемем и запазим образа и името, които ни дава Самият Създател. 

“А сега така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти.” Исая‬ ‭43‬:‭1‬ РИ ББД‬

“… знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;”  Римляни‬ ‭8‬:‭28‬-‭29‬ РИ ББД‬

* Тези размисли в голяма степен произлизат от идеи и концепции, представени в работата на Тим Маки, а също и на Мери Херингтън. 

Photo: Giovanni di Paolo (b. 1403) The Creation of the World and the Expulsion from Paradise, 1445. Wikimedia commons.