Възнесение Богородично
Всеки от нас иска да живее в мир, здраве и благоденствие. Така си пожелаваме за себе си и за всички, които обичаме.
В същото време всеки от нас помни истории от живота на някой герой, който не е и помирисвал безоблачното благоденствие. Всички почитаме и благоговеем пред онези, които са се справили с огромни изпитания с цената на болка, страдания и мъки.
Нашите форми на хедонизъм са възможни, заради нечии чужди форми на жертвоготовност. Ние дължим цивилизацията си на герои като Мария, Йоан, Христос и всички други (вярващи или не), които са ценели истината повече от собствената си кожа.
Почитаме ли ги, помним ли ги- значи все още поддържаме искрицата на този дух на несебичност, саможертва и стремеж към истината; значи все още считаме доброто, изстраданото добро, за по- ценно от собственото ни удоволствие и благоденствие. Значи не считаме смъртта като най- голямата заплаха. С почитта си към добрите герои, ние ги пазим от забрава и тление.
Ето как празници като днешния изпълняват човешката страна на божествените пророчества.
“А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?”
1 Кор. 15:54-55 БЛБ
Притчи 3:33 твърди, че “мъдрите ще наследят слава.” Тази фраза има многопластов смисъл.
Хора като Майката на Месията са увенчани в слава.
Онези, които почитат хора като Мария - наследяват от същата тази слава.
Честит празник!
Коментари