Here for such a time as this

  Отхвърленият образ  К. С. Луис Откъс от глава 5 - Небесата (Книгата се занимава със забравения космически модел на Птолемей, който обуславя средновековния светоглед) Размерите на средновековната Вселена дори и сега не са толкова общоприети, колкото нейната структура; в рамките на собствения ми живот един изтъкнат учен помогна за популяризирането на тази грешка.* Читателят на тази книга вече ще знае, че Земята по космическите стандарти е точка - тя няма забележима големина.  ...да навлезем по-дълбоко в съзнанието на нашите предци, като осъзнаем как една такава вселена е въздействала на онези, които са вярвали в нея. Рецептата за такова осъзнаване не е изучаването на книги. Трябва да излезете в звездна нощ и да се разхождате в продължение на половин час, опитвайки се да видите небето от гледна точка на старата космология. Помнете, че сега разполагате с абсолютните Горе и Долу. Земята наистина е центърът, наистина най-ниското място; движението към нея от която и да е посок...

В Римската митология Фортуна е богинята на съдбата- на късмета или щастливата случайност. Тя често е изобразявана с т.нар. колело на съдбата. Според старите вярвания тя е нехайно божество, с прекомерна власт, която разпределя добра и лоша съдба, щастие и нещастие не според заслугите на някой човек или народ, а както се случи, както ѝ хареса на принципа на кръговрат. Това за древните хора е бил начинът да се обяснят природни бедствия, неочаквани възходи, незаслужено богатство или незаслужено страдание и т.н.  Християнският светоглед не може да приеме същество като Фортуна. Нещо в нея не се връзва. И все пак, християнският светоглед трябва да даде обяснение за същите тези неща.  През шести век Боеций първи подхваща темата в “Утешението на Философията.” Ако някой е жертва на капризно божество, това е Боеций. Роден е в знатно семейство. Осиротял като малко момче. Осиновен от друго знатно семейство. Достигнал апогей на кариерата си. И накрая натопен лъжливо, хвърлен е затвор , всич...

  Концепцията за крайъгълен камък или основополагащ камък е стара като света. Буквално и метафизично. От древни времена, обичаят за строене е бил такъв, че един специален камък се е ползвал за основополагащ ориентир , спрямо който да се подравни цялата постройка.  В различни култури полагането на този камък е отбелязван ритуално- в близката  история това е било церемония за отпразнуване, но в древни времена, колкото по- назад се връща човек, толкова по- страшни изглеждат обредите по „освещаването“ или „посвещаването“ на този първи камък. По териториите на сегашна Европа някога отговорникът за строежа тайно е измервал даден човек и е слагал под този камък „мерките“ (или сянката) на нарочената жертва. Поверието гласяло, че човекът скоро ще умре и сянката му ще бъде вградена в сградата. Друга практика била принасяне на животно в жертва- обикновено петел или агне, чиято кръв била изливана върху камъка. В месопотамската и ханаанската култури жертвите обикновено са би...