Here for such a time as this

  Studies in Medieval and Renaissance Literature   C.S. Lewis ГЛАВА 9 ЕДМЪНД СПЕНСЪР, 1552-99 Г. (откъс)   (2) Алегорията или „вътрешният смисъл“ на „Кралицата на феите“ обикновено се разглежда в две направления: „морална“ или „философска“ алегория и „историческа“ или „политическа“ алегория. Първата е ясна, сигурна, съществена; втората е неясна, често съмнителна и от поетична гледна точка без особено значение. Самият Спенсър в уводното си „Писмо“ до Raleigh ни е казал, че Глориана от „Кралицата на феите“ означава (в определен смисъл) кралица Елизабет; Джеймс I се оплаква, че Дуеса очевидно е Мария, кралицата на Шотландия; има и места, в най-лошите части на най-лошата книга (v), където алегорията за външните работи става несъмнена. Освен тези няколко сходства, тълкуването на историческата алегория е противоречиво и спекулативно. Аз самият (тук се различавам от много учени, които уважавам) се отнасям към него с голяма доза скептицизъм. На някои от публикуваните ...

Част от бележки на К. С. Луис за “Властелинът на пръстените” "Ценното на мита е, че той взима всички неща, които са познати, и им възвръща богатата значимост, която е била скрита под "булото на обикновеното познание". Детето се наслаждава на студеното си месо, което иначе му е скучно, като се преструва, че това е бизон, току-що убит със собствения му лък и стрела. И детето е мъдро. Истинското месо сега му се струва по-вкусно, защото е било потопено в приказна история; може да се каже, че едва тогава то е истинско месо. Ако ви е омръзнал истинският пейзаж, погледнете го в огледало. Като поставяме хляба, златото, коня, ябълката или самите пътища в един мит, ние не се отдръпваме от реалността: ние я преоткриваме. Докато историята се задържа в съзнанието ни, истинските неща са още повече самите себе си. Тази книга залага такова отношение не само към хляба или ябълката, но и към доброто и злото, към нашите безкрайни беди, мъки и радости. Потапяйки ги в мита, ние ги виждаме по...

 В кореспонденцията на К. С. Луис се намират страхотни бисери.  Луис пише тези думи в писмо до г-жа Джонсън на 8 ноември 1952 г. Те са в отговор на въпрос, който тя му задава: „Библията непогрешима ли е?“  Ето пасажът с отговора на Луис:   „Самият Христос, а не Библията, е истинското Божие слово.  Библията, прочетена в правилния дух и с напътствията на добри учители, ще ни доведе до Него.  Когато стане наистина необходимо (т.е. за нашия духовен живот, а не за спорове или любопитство) да знаем дали даден пасаж е правилно преведен или е мит (но разбира се мит, специално избран от Бог измежду безброй митове, за да носи духовна истина) или  история, без съмнение ще бъдем насочени към правилния отговор.  Но не трябва да използваме Библията (предците ни твърде често правеха това) като някакъв вид енциклопедия, от която могат да се вземат текстове (изолирани от техния контекст и четени без внимание към цялата природа и смисъл на книгите, в които се ...

  Дисекция на идолопоклонството   Библейският разказ започва с твърдението, че Бог сътвори всичко (видимо и невидимо). Ние сме Негово творение и живеем в Неговия свят, сред всички останали Негови творения. И все пак- детайлите на човешкото сътворяване показват безпрецедентен и неповторим модел на същество- „Бог създаде човека по Своя образ;“ (Битие 1:27), като самото действие включваше не само Божествена реч: „ Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ (Битие 2:7) В онези първи дни три аспекта оформяха почти целия човешкия живот – уста, очи и уши. Хората бяха живи души с материално тяло, които виждаха Бога и творението и общуваха (слушаха и разговаряха) със своя Създател. Текстът показва, че според основните му „фабрични настройки“ човекът бе създаден с очи, с които да вижда Бога, уши, които да Го чуват и уста, с които да разговаря с Него- не като единствен възможен събеседник, а като Мерило, спрямо...