Here for such a time as this

 Последните дни и аз се загледах по новините покрай убийството на Ч. Кърк. Едно от първите неща, които отворих да прочета имаше видео към него, което директно показа смъртта му. Изобщо не очаквах да видя такова нещо и ме разтърси. Не мога да си изтрия тези кадри от ума.  Губернаторът на Юта каза нещо на пресконференцията за задържането на заподозрения в убийството, което ми се иска повече хора да чуят. Беше призив към хората да не разпространяват видеа с такива трагедии, да излязат от социалните мрежи и да прекарат физическо време с близките си или сред природата. Той каза, че човешкият ум не е устроен да гледа насилие и убийства.  Естествено, че има извратени изключения, но в общ смисъл човекът е прав. Ние наистина не сме устроени да гледаме реални ужасии.  Затова, след касапницата в Израел, не исках да гледам снимков материал.  Или когато чета за зверствата на някои банди в Англия. Или когато чета за ужасните истории от затворите в Северна Корея. Или когато че...

  Всеки от нас иска да живее в мир, здраве и благоденствие. Така си пожелаваме за себе си и за всички, които обичаме.  В същото време всеки от нас помни истории от живота на някой герой, който не е и помирисвал безоблачното благоденствие. Всички почитаме и благоговеем пред онези, които са се справили с огромни изпитания с цената на болка, страдания и мъки.  Нашите форми на хедонизъм са възможни, заради нечии чужди форми на жертвоготовност. Ние дължим цивилизацията си на герои като Мария, Йоан, Христос и всички други (вярващи или не), които са ценели истината повече от собствената си кожа.  Почитаме ли ги, помним ли ги- значи все още поддържаме искрицата на този дух на несебичност, саможертва и стремеж към истината; значи все още считаме доброто, изстраданото добро, за по- ценно от собственото ни удоволствие и благоденствие. Значи не считаме смъртта като най- голямата заплаха. С почитта си към добрите герои, ние ги пазим от забрава и тление.  Ето как празници кат...

  Адът: Дали Богът на християнството е гневен Съдия? - Тимъти Келър [Проповед]   Лука 16:19-31   „Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да м...