… където скръбта се обръща на радост

-

 ***


Тихият град с последните жилища…

А живите тихо вървят в този призрачен стан. 

Лицата, сърцата - в мъка присвили са, 

но благородството нежно е кацнало там. 


Скръбта никак не е безкрайно мъчение.

Че има почтеност в товара на бремето  

и някак душата в него намира целение 

и после, оттатък, след края на времето 


Онзи, Който всичко създава с любов,

посреща децата Си с бащина благост, 

в дом светъл- хем вечен, хем нов,

където скръбта се обръща на радост. 


27.01.2024

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

К. С. Луис, Ефективността на молитвата

-
Изображение
  К. С. Луис ЕФЕКТИВНОСТТА НА МОЛИТВАТА Преди няколко години станах една сутрин с намерението да се подстрижа в подготовка за посещение до Лондон. Но първото писмо, което отворих, ми показа ясно, че не се налага да ходя до Лондон. Затова реших да отложа и подстрижката. Но тогава започна едно необяснимо леко подтикване в съзнанието ми, почти като глас, който казва: „Все пак иди да се подстрижеш. Върви да се подстрижеш.“ Накрая не издържах. Отидох. А моят бръснар по това време беше събрат християнин и човек с много проблеми, на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на работилницата му, той каза: „О, молех се да дойдеш днес.“ И всъщност, ако бях дошъл ден-два по-късно, нямаше да съм му полезен. Останах смаян, още съм смаян. Но, разбира се, човек не може да докаже неоспорима причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение. Може да е било телепатия. Може да е било инцидент. Стоях до леглото на жена, чиято бедрена ...
Прочетете още

Адът: Дали Богът на християнството е гневен Съдия? - Тимъти Келър [Проповед]

-
Изображение
  Адът: Дали Богът на християнството е гневен Съдия? - Тимъти Келър [Проповед]   Лука 16:19-31   „Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да м...
Прочетете още

Ако Бог си спомня, това значи ли, че забравя? (преводна статия)

-
Изображение
  Разглеждане на литературния модел на Божието помнене (от Cheree Hayes и екипа на BibleProject - Apr 21, 2022)   Забелязвали ли сте в Библията фразата „Бог си спомни ? “ Чудили ли сте се какво означава тя? Как би могъл Бог да си спомни, ако никога не забравя? Дали Бог понякога е разсеян или отплеснат? За да разберем това, нека проследим един от литературните модели, които библейските автори използват, когато казват „Бог си спомня“. Докато изучаваме цялата история, ще разберем колко проактивен, съпричастен и внимателен всъщност е Богът на Библията.   „Бог си спомни": Замисълът на решаващия отговор от Бога към Ной   Библията представя за първи път фразата „Бог си спомни“ в ключов момент от разказа за потопа. Вероятно си спомняте историята. Ной следва верните Божии пътища, докато живее в култура на необуздано насилие. Въпреки че Бог вижда добротата на Ной и семейството му, той също така признава, че човечеството като цяло е покварило творението, повл...
Прочетете още