До Мери Уилис Шелбърн, 26 октомври 62г.

 

ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН

 Моудлин, Кеймбридж.

 26 октомври 62

 Скъпа Мери Уилис

 Напълно съм съгласен с принципите на баща ви относно даването на милостиня.  В часа на смъртта няма да се притеснявам от мисли, че незнайно колко измамници са “ме направили на глупак.” Но би било мъка да знам, че съм отхвърлил дори и само един човек в нужда.  В края на краищата притчата за овцете и козите прави нашия дълг напълно ясен, нали? Друго нещо, което ме дразни, е когато хората ми казват „Защо даде пари на този човек?  Той вероятно ще отиде и ще ги изхарчи за питиета.“ Моят отговор е „Ако бях запазил парите, вероятно аз щях да ги изхарча за питиета.“

…

Съжалявам за смъртта на кученцето ви.  Създаването на животните е странна мистерия.  Можем да направим някакъв опит да разберем човешкото страдание: но страданията на животните от началото на света досега (причинени не само от нас, но и един от друг) – как трябва да си мисли човек за това?  И отново, колко странно, че Бог ни въвежда в толкова близки отношения със същества, за чиято истинска цел и съдба оставаме завинаги невежи.  Ние знаем до известна степен за какво са създадени ангелите и хората.  Но за какво е създадена една бълха или пък диво куче?  Това, което казвате за адвентистите от седмия ден, ме заинтригува изключително много.  Ако имат толкова много милосърдие, трябва да има нещо много правилно в тях.

Получих писмо от мис Прайс.  Странно, нали, че такава красива и интересна жена е останала необвързана толкова дълго.  Чудя се какъв е годеникът ѝ.

 И какво е „стенна консервна отварачка“?  Предполага се, че или отваря консерва с помощта на стена, или отваря стена с помощта на консерва; и двете действия звучат много странно.

 Е, сега е време за другите писма.  Винаги сте в молитви ми.

 Ваш,

 Джак