Here for such a time as this

 Понякога прекомерната милост може да бъде убийствена. И нейните изяви непременно се заплащат от някой.  Прекалената милост иска всички да са винаги щастливи, да живеят в розови облаци, да не бъде изречена и една обидна или възмутителна дума, никога дори да не те погледнат накриво. Това е утопичен и невъзможен свят.  Прекалената милост отглежда децата си с идеята, че каквото и да направят, само ще ги галим по малката главица и нито една беля няма да бъде адресирана. Такава “милост” не възпитава характер. И със сигурност детето и родителите ще си платят в един момент за нея. “Милостта” без никакви граници отваря границите на държавите за орди мигранти. Милостта в този ѝ вид доведе до огромен скок на изнасилвания, трафик на хора, убийства с ножове и огнестрелни оръжия.  Необмислената милост доставя средства за страдащите в ръцете на потисниците им- черните пазари в Африка, Афганистан, Газа и т.н. са само част от примерите- помощта за страдащите става инструмент за затв...

  Има период в детството на човек, в който превес имат искреното любопитство и отворените за чудеса очи. К. С. Луис го нарича способност да бъдеш омаян/ омагьосан отново и отново. Честъртън го нарича “изобилна жизненост, тъй като по дух децата са нахъсани и свободни” и имат “вечния апетит на ранната детска възраст”. Повечето от нас с времето изгубват тази способност, защото донякъде тя е свързана с невинността. Сякаш остаряването е не само напредване в годините, но постепенната загуба на детската невинност.  Христос предупреждаваше, че трябва да станеш като дете, за да влезеш в Неговото царство. И мисля, че поне отчасти имаше предвид тази неуморима способност за забелязване и искрено любопитство, които позволяват да видиш “горящия храст” или “хълмът, пълен с огнени коне и колесници”. Старият Завет също говори за нещо подобно- в десетки стихове Писанието казва, че има момент, в който децата ще попитат “Защо?” И ще бъде най- загубеният шанс, ако не успеем да им обясним. Защото в...

Понякога в Писанието се натъквам на словосъчетания или изрази, които на пръв поглед звучат абсурдно или най- малкото неразбираемо. И когато такива изрази се срещат достатъчно често в библейския текст е ясно, че нито са случайни, нито странността им е неволна.  Който принася жертва на хвала, той Ме прославя;  Псалми 50:23 (В английския ESV превод се казва “който принася благодарност като жертва”) Принеси на Бога жертва на хваление Псалми 50:14 (В английския ESV превод се казва “жертва на благодарност”)‬‬ И сега главата ми ще се издигне над неприятелите ми, които ме обкръжават; и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, ще пея, да! Ще славословя Господа. Псалми 27:6. (В английския ESV превод се казва “жертви с радостни викове”) ‬‬‬‬ Как е възможно хвалението или поклонението пред Бога да се определя като жертва? Това е едно от най- приятните неща- с нищо не се усеща като жертва, напротив- носи дълбоко удовлетворение и задоволство. Възможно ли е, умишлено или подсъзнателно...

Големите митове, Библията и класическата литература имат голямо общо помежду си- моделите и структурите на реалността, които показват истината в най- изчистен и вечен вид. Това ги прави класика- големите литературни произведения, митовете, легендите, приказките и цялата Библия- съществуват и до днес, защото са издържали проверката на времето. Ситото на реалността пресява всичко дребно, незначително, лъжливо, лицемерно или нагласено.  Архетипът на шута в двореца е запазен през вековете от народни приказки и легенди, през класическите поети та до днес в образа на адекватните комици. Шутът е този, който с шега, тънко и почти неусетно казва болезнената истина едновременно пред публиката и пред тираничния владетел.  Архетипът на героя също е запазен през вековете- образът на малкия човек, който преборва исполини, змейове, зверове. От заекващия Мойсей, който се изправи срещу Фараон, през малкия Давид, който не се убоя от огромния Голиат, от свети Георги, който не клекна пред зверска...

  К. С. Луис ЕФЕКТИВНОСТТА НА МОЛИТВАТА Преди няколко години станах една сутрин с намерението да се подстрижа в подготовка за посещение до Лондон. Но първото писмо, което отворих, ми показа ясно, че не се налага да ходя до Лондон. Затова реших да отложа и подстрижката. Но тогава започна едно необяснимо леко подтикване в съзнанието ми, почти като глас, който казва: „Все пак иди да се подстрижеш. Върви да се подстрижеш.“ Накрая не издържах. Отидох. А моят бръснар по това време беше събрат християнин и човек с много проблеми, на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на работилницата му, той каза: „О, молех се да дойдеш днес.“ И всъщност, ако бях дошъл ден-два по-късно, нямаше да съм му полезен. Останах смаян, още съм смаян. Но, разбира се, човек не може да докаже неоспорима причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение. Може да е било телепатия. Може да е било инцидент. Стоях до леглото на жена, чиято бедрена ...

  ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН  Моудлин, Кеймбридж.  26 октомври 62  Скъпа Мери Уилис  Напълно съм съгласен с принципите на баща ви относно даването на милостиня.  В часа на смъртта няма да се притеснявам от мисли, че незнайно колко измамници са “ме направили на глупак.” Но би било мъка да знам, че съм отхвърлил дори и само един човек в нужда.  В края на краищата притчата за овцете и козите прави нашия дълг напълно ясен, нали? Друго нещо, което ме дразни, е когато хората ми казват „Защо даде пари на този човек?  Той вероятно ще отиде и ще ги изхарчи за питиета.“ Моят отговор е „Ако бях запазил парите, вероятно аз щях да ги изхарча за питиета.“ … Съжалявам за смъртта на кученцето ви.  Създаването на животните е странна мистерия.  Можем да направим някакъв опит да разберем човешкото страдание: но страданията на животните от началото на света досега (причинени не само от нас, но и един от друг) – как трябва да си мисли човек за това?  И отнов...

  ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН :  Килнс  Петък.  28 юни 1963  Скъпа Мери Уилис, Анемия беше това, което застраши живота ми миналата зима, но, разбира се, беше нищожна в сравнение с Вашата.  Мисля, че най-добрият начин да се справите с психическото изтощение и пълната инертност е да им се подчините изцяло.  Не се опитвайте да се концентрирате.  Представете си, че сте в ролята на сънливец или дори ряпа.  Но, разбира се, знам, че приемането на инертността е много по-лесно за мъжете, отколкото за жените.  Ние сме мързеливият пол.  Мислете за себе си просто като за семе, търпеливо чакащо в земята: чакащо да поникне и да се превърне в цвете, в предвиденото от Градинаря добро време, горе в реалния свят, в истинското събуждане.  Предполагам, че целият ни настоящ живот, погледнат оттам, ще изглежда само сънлива полу- будност.  Тук сме в страната на сънищата.  Но времето на петела иде.  Сега е по-близо, отколкото когато започнах ...