На Стефан

Животът някакси ме завъртя-
уж стъпих здраво на земята,
младежките мечти пресях ,
поставена пред ултиматум.

Годините отнасяха по нещо-
безгрижие, и стих, и блян...
Поех деня на свои плещи
във вече загрубяла длан.

... и поулегнах, помъдрях
сред делничната сигурна любов
в борба, и плач, и смях
със съпруг, деца и дом.

...това огнище още е горещо
и има пламъци в жарта-
годините отнасяха по нещо,
но двойно ми натрупа любовта.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

К. С. Луис, Ефективността на молитвата

Безмълвното Слово - думи от Свети Августин