Малко поезия

Емили Дикинсън има способността да се изразява както никой друг. Всеки път когато чета стиховете й се прехласвам. И макар, че се клатушка между радостта и отчаянието (то пък кой ли не го прави), и двете крайности й отиват. Стиховете й са свежи и леки- няма задръстване от думи и преплитане на идеи. Как да не се насладиш на такава елегантност.

* * *
– “Към мен?”
Но аз не те познавам никак –
и твоят Дом къде е?
– Аз съм Исус – последен от Юдея –
сега съм в Рая.
– Карета имаш ли да ме откараш там?
– Достатъчни са моите Ръце,
на мойта Мощ се довери.
– Но аз съм грешница.
– А аз съм Прошката.
– Съвсем съм дребна.
– Най-дребният щом дойде там,
се оценява за най-голям.
Ела и в моя Дом се настани.

Емили Дикинсън