Here for such a time as this

Това есе е предвестник на книжката "The Abolition of Man" - едно от най- добрите творби на К. С. Луис, призната за такава и от атеисти, и от християни. Есето е едновременно философско и теологично и разбира се, най- добре да се чете в оригинал. Затова най- отдолу слагам паралелен превод в ПДФ файл.   Отровата на субективизма К.С. Луис   Една от причините за нищета и порочност винаги присъства сред нас- в алчността и гордостта на хората; но в определени исторически периоди тя се засилва съществено от временното разпространение на някоя фалшива философия. Правилното мислене няма да направи от лошите хора- добри; но една чисто теоретична грешка може да премахне обичайните спирачки на злото и да лиши добрите намерения от естествената им подкрепа. Подобна грешка се шири в момента. Нямам предвид силовите философии (Философии на властта) на тоталитарните държави, а нещо, което е по-дълбоко и се разпростира по-широко и което всъщност е дало на тези силови философии златна въз...

  В края на октомври годината започва да става все по- тъмна. Слънцето застава все по- ниско, горещината му “охлажда”, и дава усещането, че се готви за дълга почивка. Започва цикълът на дългите нощи и кратките дни. Символиката преплита сън, смърт, тъма, нощ.   Подсъзнателно или умишлено, обществата отбелязват тези неща в контекста на своите представи за света.  Езичниците по земите на днешни Ирландия и Шотландия са празнували Samhain.  Католиците празнуват Нощта на Вси светии- после деня на Вси светии, после Деня на вси души. Православните празнуват Задушница- празникът на онези, които са преминали зад завесата. Протестантите празнуват Реформацията- период на събуждане и излизане от решетките на инструментализираната религия.  Българите празнуваме Будителите- тези, които дават всичко от себе си да не оставаме дълго в просъница.  В края на годината свършва цикълът на тъмния сезон. Слънцето започва да се вдига все по- високо. Идва цикълът на дългите дни....

    Една от най- трудните и противоречиви библейски истории се намира още в началото. Когато започнах да я чета,   съвсем в първите ми целенасочени стъпки в християнството, буца ми заставаше на гърлото. Историята с Авраам и Исаак на хълма в Мория . Защото я четях с насадените ми представи за Авраам, възрастният мъж, който беше готов да заколи малкия си син, за да угоди на Божеството, което почиташе. Ако имаше нещо, което можеше да ме отврати от библейската история и да ме откаже от вярата в Бога, това щеше да е тази история. Така разглеждана, тя с нищо не се вписваше в останалото повествование и ме оставяше в тревожна мъгла. Но поне знаех, че явно аз нещо не разбирам както трябва. Знам, че всички сме чели или чували тази история. Но обикновено, това, което е останало в ума ни е пречупено през някаква собствена призма, оформена под външни влияния. Най- добре да я прочетем пак. Авраамовата история е пълна със скърби, падения и болезнено научени уроци. Бог призова то...