Here for such a time as this

  Летопис на тихия квартал, Джордж Макдоналд Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald Откъс от глава десета “Празникът за Рождество” “Когато човекът се отдръпна от Бога в райската градина, единственият мъж в света престана да бъде приятел на единствената жена в света;    и вместо да се опита да понесе нейното бреме, стана неин обвинител пред Бог, в когото той видя само Съдията, неспособен да възприеме, че Безкрайната любов на Отца е дошла да го накаже с нежност и благодат.    Но когато Бог в Исус отново идва при хората, братята и сестрите разтварят ръце, за да се прегърнат един друг и така да прегърнат Него.    Това се случва, когато Той се ражда отново в нашите души.    Защото, скъпи приятели, това, от което всички имаме нужда, е просто да станем малки деца като Него;    да спрем да се тревожим за много неща и да се доверим на Него, търсейки единствено това Той да управлява, а ние да бъдем направени добри като Него. ...

  Сър Хенри УИЛИНК е ректор (не съм сигурна дали това е еквивалента на vice chancellor) в Кеймбридж, който създава Катедрата по средновековен и ренесансов английски в Кеймбриджкия университет с цел да покани К. С. Луис да я оглави- позиция на пълноправен професор, за разлика от позицията му в Оксфорд на подценен преподавател. Луис на няколко пъти в писма отказва позицията- не защото не я иска, а най- вече заради нежеланието му да остави брат си да живее сам. Толкин е този, който в крайна сметка убеждава Луис да приеме така желаната позиция.  Следното писмо е към сър Уилинк непосредствено след смъртта на жена му (Синтия Франсис). По това време съпругата на Луис е в последните си месеци живот, страдаща от рак на костите.  КЪМ СЪР ХЕНРИ УИЛИНК  колежа Моудлин, Кеймбридж.  3 декември 1959 г.  Скъпи директор, От опит вече знам, че макар тези, които говорят за нечие нещастие, обикновено го нараняват, онези, които мълчат, нараняват още повече. Те помагат да се уве...

  Луис изнася последната си проповед „Неволна грешка на езика“ на 29ти януари 1956 г.  в Evernsong в колежа Моудлин. Както винаги, творбата му е истински бисер- наситен с лична откровеност и типично за него сухо чувство за хумор. НЕВОЛНА ГРЕШКА НА ЕЗИКА  Когато един мирянин трябва да изнесе проповед, мисля, че би било най- полезно и дори интересно, ако започне точно от мястото, където се намира самият той, не толкова с презумпция да инструктира, а по- скоро да си сравни бележките с останалите.  Неотдавна, когато използвах молитвения текст за четвъртата неделя след Троица* в моите лични молитви, установих, че съм направил грешка.  Намерението ми беше да се моля така да преминавам през временните неща, че да не загубя в крайна сметка вечните неща; но забелязах, че казах обратното- така да премина през вечните неща, че да не загубя в крайна сметка временните неща.  Разбира се, не мисля, че неволната грешка на езика е грях.  Не съм сигурен, че съм дотолков...

  C. S. Lewis, God in the dock WE HAVE NO 'RIGHT TO HAPPINESS’ К. С. Луис, НЯМАМЕ „ПРАВО НА ЩАСТИЕ“  „В края на краищата“, каза Клеър, „те имаха право на щастие.“ Обсъждахме нещо, което се случи в нашия квартал.    Г-н А. изостави г-жа А. и се разведе, за да се ожени за г-жа Б., която също се бе развела, за да се омъжи за г-н А. И със сигурност нямаше съмнение, че г-н А. и г-жа Б. бяха много влюбени един в друг.    Ако продължат да бъдат влюбени и ако нищо не се обърка със здравето или доходите им, те биха могли разумно да очакват, че ще бъдат много щастливи. Също толкова ясно беше, че не са доволни от старите си партньори.    Г-жа Б. обожаваше съпруга си от самото начало.    Но след това войната го смачка.    Смяташе се, че е загубил своята мъжественост и беше известно, че е загубил работата си.    Животът с него вече не беше това, което г-жа Б. бе очаквала.    А пък и горката госпожа А.    Беше з...

(Есе, публикувано в “God in the dock”)   Идеята за национално покаяние на пръв поглед изглежда като такъв градивен контраст спрямо онази национална самоправедност, в която Англия толкова често е обвинявана и с която тя встъпи (или се казва, че е встъпила) в последната война, че един християнин естествено се обръща към нея с надежда.  Особено младите християни - студенти от последната година и първокурсници - тълпи от тях се обръщат към тази идея.  Те са готови да вярват, че Англия носи част от вината за настоящата война и са готови да признаят своя дял във вината на Англия.  Какъв е този дял, не ми е лесно да определя.  Повечето от тези млади мъже бяха деца и нито един от тях нямаше право на вот или опитност, която да им позволи да използват вота си мъдро, когато Англия взе много от онези решения, до които правдоподобно можеха да се проследят настоящите безредици.  Може би се разкайват за това, което в никакъв случай не са направили? Ако е така, може д...

Луис твърди, че това е “почти” любимата сред собствените му творби. Повечето специалисти по Луис поставят книгата на върха в своите класации с любими книги. И напълно разбирам защо. Съжалявам, че книгата не е преведена за българския читател.  Както подсказва заглавието, книгата преразказва един от най- популярните гръцко-римски митове в западния литературен свят през последните няколко столетия- този за Купидон и Психея. Изтънчен, брилянтен похват на представяне на историята от неочаквано първо лице- една от сестрите на Психея, която започва да пише своята книга като сериозно оплакване/ възражение срещу боговете. Роман, който докато те увлича, разкрива архетипния човешки живот и характер на бунт срещу божеството и най- накрая осъзнаване на собственото си падение.  Качвам само три малки откъса от края на книгата. Но горещо я препоръчвам на четящите на английски език.  „Дете, да кажеш самото нещо, което наистина имаш предвид, цялото нещо, нищо повече или по-малко или различ...

 Моето поколение досега беше видяло само последния период на студената война. Не че животът ни е бил “цветя и рози”, но не сме видяли истински трудности. (За разлика от нашите баби и дядовци, които видяха и изстрадаха идването на комунизма и първите му кървави години.) Познанията ни за трудни времена са от втора ръка- от разкази, книги и документални филми. Това е блаженството на липсата на горчив опит- наивността на някакъв вид невежество. От там и тази “розова” представа за живота у много днешни християни. От там и странното “неутрално” и пасивно отношения към зверствата на нашето време. Днес четох псалм 136. Трудните времена подобряват зрението, казва Солженицин. Оказва се прав, защото този път видях думите на псалмопевеца с ново зрение. Този псалом повтаря почти на всяка втора фраза, че Божията милост е вечна, като дава всеки път различен пример защо това е така. В някои преводи терминът милост е преведен като неизменчива, твърда любов.  От първи до трети стих псалмистът о...