Here for such a time as this

Има много въпроси за това от къде идва Библията, какво представлява тя и защо трябва да гледаме на нея като извор на авторитет и защо тя трябва да бъде ръководство за живота ни. Ако сте пораснали с идеята за Библията това не ви се струва странно. Но не е така, ако сте станали последовател на Христос късно в живота си или ако имате приятели, които не познават Исус - (надявам се, че имате такива приятели- те ще ви бъдат като ориентир колко налудничаво изглежда да вярвате във всичко това.) Наистина е необичайно за културата и времето, в които живеем, да гледаме на една древна книга като на източник за истинско ръководство и авторитет в живота ни. Поне за хората около вас това изглежда странно. Автентичността на Библията може да бъде обобщена в красивата рисунка на илюстратора Морис Корнелис Ешер (MC Escher).  Това е една от най-известните му рисунки, наречена „Рисуващи ръце“ и ако познавате творчеството на Ешер, то знаете, че то е насочено към изследване...

Не, че нямам надежда... или не съм щастлива- не всичко е както изглежда, не всичко лицето разкрива. ...една съм на яве, друга на скрито, и съм свободна, и съм - във плен, макар да има на Кого да разчитам, може ли Той да разчита на мен? Не, че се мразя... или бичувам за зло или грях- пореден и пръв, но знам точно колко струвам, защото съм откупена с кръв...

Време на вдигнати чаши, хляб- разчупен за много... следващият миг е страшен- Голгота-отсреща- е строга... Време на разпната плът, грехове- разпънати- много... пирони сами се коват за тридневно "сбогом"... Време на възкръснал живот. Възкръснали - в Тебе- сме много- изплюли забранения плод ще живеем с живота на Бога.

Беше сутрин... На вратата почука. Настоя и по всички стъкла. Аз излязох (уж да хвърля боклука) с бяла блуза и лека пола... ...под сърцето ми трепваше нещо- това бе първата ни среща. Разговаряхме дълго в тревите, колко дълго- вече не зная, после пак се срещахме -скрито, в гората- в сумрака безкраен. Тогава пеехме някаква песен за принцове и принцеси... Той идваше без да ми каже... ... отиваше си пак така- правеше се на важен, аз махвах тъжно с ръка и оставах сама да си мисля, колко и как ще ми липсва. Така и не разбрах от къде иде или поне- къде отива. Не му казах, че ме обиди- щом дойдеше, аз бях щастлива... Една нощ, от ехото на кратер научих, че се казва ... Вятър.

Чернова: Писалката трепери нервно, стиха се гърчи в спазми- егоисти сме – безрезервно- себично- заразни... Напечатано: Машината початква ядно, пребит – потръпва – листът; егоизъм отпиваме жадно, храним душевните кисти... Публикувано: Книги в отрицателни тиражи- край гарите им не спираме. Вдигнали егоистични багажи- ги пускаме чак на умиране...

Вчера Бог изпрати MMS с обещание за мир на моята улица. Очаквайте скоро и при вас ;-). ... но колкото и да подбутвате старата къща под дъгата няма да се превърне в палат.

Животът някакси ме завъртя- уж стъпих здраво на земята, младежките мечти пресях , поставена пред ултиматум. Годините отнасяха по нещо- безгрижие, и стих, и блян... Поех деня на свои плещи във вече загрубяла длан. ... и поулегнах, помъдрях сред делничната сигурна любов в борба, и плач, и смях със съпруг, деца и дом. ...това огнище още е горещо и има пламъци в жарта- годините отнасяха по нещо, но двойно ми натрупа любовта.