Here for such a time as this

Време на вдигнати чаши, хляб- разчупен за много... следващият миг е страшен- Голгота-отсреща- е строга... Време на разпната плът, грехове- разпънати- много... пирони сами се коват за тридневно "сбогом"... Време на възкръснал живот. Възкръснали - в Тебе- сме много- изплюли забранения плод ще живеем с живота на Бога.

Беше сутрин... На вратата почука. Настоя и по всички стъкла. Аз излязох (уж да хвърля боклука) с бяла блуза и лека пола... ...под сърцето ми трепваше нещо- това бе първата ни среща. Разговаряхме дълго в тревите, колко дълго- вече не зная, после пак се срещахме -скрито, в гората- в сумрака безкраен. Тогава пеехме някаква песен за принцове и принцеси... Той идваше без да ми каже... ... отиваше си пак така- правеше се на важен, аз махвах тъжно с ръка и оставах сама да си мисля, колко и как ще ми липсва. Така и не разбрах от къде иде или поне- къде отива. Не му казах, че ме обиди- щом дойдеше, аз бях щастлива... Една нощ, от ехото на кратер научих, че се казва ... Вятър.

Чернова: Писалката трепери нервно, стиха се гърчи в спазми- егоисти сме – безрезервно- себично- заразни... Напечатано: Машината початква ядно, пребит – потръпва – листът; егоизъм отпиваме жадно, храним душевните кисти... Публикувано: Книги в отрицателни тиражи- край гарите им не спираме. Вдигнали егоистични багажи- ги пускаме чак на умиране...

Вчера Бог изпрати MMS с обещание за мир на моята улица. Очаквайте скоро и при вас ;-). ... но колкото и да подбутвате старата къща под дъгата няма да се превърне в палат.

Животът някакси ме завъртя- уж стъпих здраво на земята, младежките мечти пресях , поставена пред ултиматум. Годините отнасяха по нещо- безгрижие, и стих, и блян... Поех деня на свои плещи във вече загрубяла длан. ... и поулегнах, помъдрях сред делничната сигурна любов в борба, и плач, и смях със съпруг, деца и дом. ...това огнище още е горещо и има пламъци в жарта- годините отнасяха по нещо, но двойно ми натрупа любовта.

Такааааа… Сряда вечер е – същия час, същото събиране , същите хора, както винаги – библейско изучаване… Кажи речи, влезли сме в руслото на някаква рутина. Ама как го избра Стефан този текст?!? Труден е , както каза той. Галатяни , глава I . 1. От Павел, призован да бъде апостол не от хора, нито изпратен чрез някой човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, който възкреси Исус от мъртвите. 2. Това писмо до църквите в Галатия е и от всички братя и сестри, които са с мен. 3. Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и Господ Исус Христос, 4. който принесе в жертва себе си, за да премахне греховете ни и да ни освободи от покварения свят, в който живеем. Това бе волята на Бога, нашия Баща. 5. На него да бъде слава за вечни векове! Амин. Но… дотук с обичайните неща: 6. Изумен съм, че толкова скоро обръщате гръб на Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие. 7. Друго благовестие обаче няма. Има само хора, които ви объркват и се опитват да преиначат Благ...

Гори от кестени , поля с бадеми… Килими от пожълтели листа. Прегърбените хълмове са уморени под товара на гробове и тъжни цветя. Нападат хапещите спомени- непрежалените загуби и битки, молебени и жътви неизмолени, неподарени с обич китки. Сълзи пред прага на смъртта- земята, черната, че се отваря. Такава е във Петрич есента – човек любим, пламъче живот – догарят. 20.11.2008