Here for such a time as this

Гори от кестени , поля с бадеми… Килими от пожълтели листа. Прегърбените хълмове са уморени под товара на гробове и тъжни цветя. Нападат хапещите спомени- непрежалените загуби и битки, молебени и жътви неизмолени, неподарени с обич китки. Сълзи пред прага на смъртта- земята, черната, че се отваря. Такава е във Петрич есента – човек любим, пламъче живот – догарят. 20.11.2008

Емили Дикинсън има способността да се изразява както никой друг. Всеки път когато чета стиховете й се прехласвам. И макар, че се клатушка между радостта и отчаянието (то пък кой ли не го прави), и двете крайности й отиват. Стиховете й са свежи и леки- няма задръстване от думи и преплитане на идеи. Как да не се насладиш на такава елегантност. * * * – “Към мен?” Но аз не те познавам никак – и твоят Дом къде е? – Аз съм Исус – последен от Юдея – сега съм в Рая. – Карета имаш ли да ме откараш там? – Достатъчни са моите Ръце, на мойта Мощ се довери. – Но аз съм грешница. – А аз съм Прошката. – Съвсем съм дребна. – Най-дребният щом дойде там, се оценява за най-голям. Ела и в моя Дом се настани. Емили Дикинсън

Отдавна не съм писала тук. Ежедневието ме върти в някаква центрофуга и ми е нужно време да избистря ума си. Тази сутрин нещо се изживявам - тип Наполеон – много дейности по едно и също време. Два- три залъка закуска, дълго горещо кафе ( три в едно) , обличане за църква, Васи (малкият ми син иска да редим пъзел), а между глътките кафе хвърлям по едно ухо и едно око към телевизора – дават „Сблъсък”. Това предаване е представителна извадка на това на какъв хал е обществото ни. Днес спорът е между ромка и българка – трябва ли жената да ражда от малка или не, коя възраст е ранна и коя не. Е, познайте кой коя теза поддържаше. Интересното е, че въобще не се заговори за семейство или брак. Не догледах шоуто – то ти трябва неистово търпение да го изгледаш цялото. Така, че тръгвам за църква. Ооо, църква – там е коренно различно, нали – то чистота, то сияние, то щастие, святост, перфектни семейства, разумни младежи… да се ненагледа човек. Да, ама не – все едно още съм в тъпото шоу. Почти не долав