Here for such a time as this

 К. С. Луис Човек на литературата Прочит на неговата белетристика от Томас Хауърд откъс от глава пета  Онази грозна сила:   Злощастната представа  “Не че Луис иска да намекне, че Джейн трябва да изостави всичките си интелектуални стремежи и да се върне към това да бъде жена, като „жена“ не включва нищо повече от домакинска работа и шапки.  Домакинското служение  със сигурност е универсален образ на домашната работа, който е бил приписван на женствеността във всички племена и цивилизации от самото начало;  но самото домашно служение изглежда само загатва за нещо, на което женствеността е настойник в този смъртен живот, може би защото, да речем, има такова качество в самата тъкан на Сътворението, което отговаря по своята значимост на другото качество- мъжествеността.  Разбира се, този начин на възприемане на нещата се разгръща във визията на Марс и Венера в Переландра.   В един толкова малък детайл като шапките, например, можем да вид...

 “De Audiendis Poetis”  “On Hearing the Poets” C. S. Lewis „Да чуеш поетите“ К. С. Луис Има повече от един начин да четеш стари книги. … Има два начина да се насладите на миналото, както има два начина да се насладите на чужда страна. Има хора, които носят със себе си английщината си в чужбина и си я прибират вкъщи непроменена. Такъв човек, където и да отиде, се сдружава с другите английски туристи. Под добър хотел той има предвид такъв, който е като английски хотел. Той се оплаква от лошия чай, когато би могъл да изпие чаша чудесно кафе. Той намира „туземците“ за странни и се наслаждава на тяхната странност. По свой начин той може да си прекарва приятно; той харесва зимните си спортове в Швейцария и разходките си в Монте Карло. По същия начин има хора, които през цялото си четене на стара литература носят своята модерност в себе си и я запазват непокътната. Най-изпъкващите в цялата антична и средновековна поезия за такъв човек са откъсите, които приличат на поезията от негова...

… … „утехата“ на приказките има и друг аспект освен утоляване на древните желания на въображението. Много по-важна е Утехата на Щастливия край. Почти бих си позволил да твърдя, че всички завършени приказки трябва да го имат. Бих казал така- ако трагедията е истинската форма на драмата, нейната най-висша функция; то обратното е вярно за Приказните истории. Тъй като изглежда, че не притежаваме дума, която да изразява тази противоположност, ще я нарека Евкатастрофа.* Евкатастрофалната приказка е истинската форма на приказката и нейната най-висша функция.  Утехата на приказките, радостта от щастливия край или по-правилно -от добрата катастрофа, внезапният радостен „обрат“ (защото няма истински край на нито една приказка): тази радост, която е едно от нещата, които приказките могат да произведат изключително добре, не е по същество „бягство от реалността“, нито е „нещо преходно“. В своята подредба- на приказка или на един друг свят, тази радост е внезапна и чудотворна благодат- без да м...

  The Discarded Image (Изоставеният образ)  C. S. Lewis ПРЕДГОВОР „Тази книга се основава на курс от лекции, изнасяни повече от веднъж в Оксфорд. Някои от присъстващите изразиха желание този материал да получи по-траен формат. Не мога да се похваля, че съдържа много неща, които читателят не би могъл да открие и сам, ако на всяко трудно място в старите книги се беше обърнал към коментари, истории, енциклопедии и други подобни помощни средства. Смятах, че лекциите си струва да се изнесат и книгата си струва да се напише, защото този метод на изследване - на мен , както и на някои други хора, изглежда доста незадоволителен. От една страна, ние се обръщаме към допълнителна помощ само когато трудните пасажи са очевидно трудни. Но има коварни пасажи, които няма да ни отпратят към обяснителните бележки. Те изглеждат лесни, но не са. Ще се повторя- честите ad hoc изучавания за съжаление влошават възприемчивото четене, така че чувствителните хора може дори да започнат да смятат висшето...

  Злодеят в Едем Според библейския разказ за сътворението, всичко започва добре, но бързо след завършването му идва лош обрат. На сцената се появява хитър злодей.  Повествованието започва така: “В началото Бог сътвори небето и земята.” ‭‭Разказът не се впуска в подробности за съзидателния процес на земята. За небето разбираме много малко и в светлината на ролята му за живота на земята. То бива населено от звезди и светила- чиято задача е да осветяват и напътстват календара ни.    А на земята се случва спектакъл от запленяващи процеси: разделят се водите- вертикално и хоризонтално. Разкрива се земя, която произвежда семеносни растения, Бог създава обитателите на всяка сфера- рибите и морските чудовища във водите, птиците в небето и всякакви сухоземни животни- всички те според видовете им- подчертава се разнообразието на биологичните видове, които са разделени по семейства. А за храна на всички животни се даде обилната растителност.  Авторът на Битие не е имал за ...

 Така популярната фраза “Бог поруган не бива” идва от пасаж в Галатяни, който очевидно защитава теза, коренно различна от злополучно популярната употреба на тази фраза.  Според изопачената представа за този израз Божеството в небесата е някакво дребнаво, отмъстително, себецентрично същество, което само чака някой да му се подиграе, за да го порази с мълния или да го прободе с тризъбец.. подобно на Зевс и Посейдон. Не знам как някой със здрав разум може да реши, че Христос, който от любов към  враговете си смири Себе Си до унижения и кръстна смърт и ги направи Свои приятели прилича на капризните езически божества или на обожественото ни собствено его.  В контекста на “Галатяни” се описва реалността такава, каквато е създадена. Авторът увещава читателите си в това да са състрадателни, съпричастни и добротворци:  “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш ...

 Луис за “Божествена комедия” на Данте  К. С. Луис: "Мисля, че поезията на Данте като цяло е най-великата поезия, която съм чел. А когато тя е в най-високата си степен на съвършенство, имам чувството, че сякаш Данте не влага големи усилия. Имам едно любопитно усещане, че великата поема се пише сама, или най-много, че малката фигура на поета само тук- таме влага съвсем деликатна насока на силите, които в по-голямата си част спонтанно се групират и извършват деликатните процеси, които съставляват Комедията."  Studies in Medieval and Renaissance Literature e (1959; Cambridge: Cambridge University Press, 1966; 1979): 76. C. S. Lewis, “I think Dante’s poetry, on the whole, the greatest of all the poetry I have read: yet when it is at its highest pitch of excellence, I hardly feel that Dante has very much to do. There is a curious feeling that the great poem is writing itself, or at most, that the tiny figure of the poet is merely giving the gentlest guiding touch, here and the...