Here for such a time as this

  ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН :  Килнс  Петък.  28 юни 1963  Скъпа Мери Уилис, Анемия беше това, което застраши живота ми миналата зима, но, разбира се, беше нищожна в сравнение с Вашата.  Мисля, че най-добрият начин да се справите с психическото изтощение и пълната инертност е да им се подчините изцяло.  Не се опитвайте да се концентрирате.  Представете си, че сте в ролята на сънливец или дори ряпа.  Но, разбира се, знам, че приемането на инертността е много по-лесно за мъжете, отколкото за жените.  Ние сме мързеливият пол.  Мислете за себе си просто като за семе, търпеливо чакащо в земята: чакащо да поникне и да се превърне в цвете, в предвиденото от Градинаря добро време, горе в реалния свят, в истинското събуждане.  Предполагам, че целият ни настоящ живот, погледнат оттам, ще изглежда само сънлива полу- будност.  Тук сме в страната на сънищата.  Но времето на петела иде.  Сега е по-близо, отколкото когато започнах ...

ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН    Килнс,   Оксфорд  25 юни 1963  Скъпа Мери Уилис,  Въпреки че съм ужасен от вашите страдания, аз съм изключително щастлив от благословената промяна в отношението ви към смъртта.  Това е по-голяма крачка напред, отколкото самата вие предполагате. Че доста грешахте по този въпрос.  Само преди няколко месеца, когато казах, че ние, старите хора, нямаме много останали задачи, освен тази да направим добър изход, вие почти ми се ядосахте за това, което нарекохте така „горчива“ забележка.  Слава Богу, сега виждате, че не беше горчивост, а просто обикновен здрав разум. Да- чудя се защо лекарите прилагат такива мъчения, за да забавят това, което в никакъв случай не може да бъде отложено дълго.  Или защо Бог го прави!  Освен ако все още има нещо, което вие трябва да направите.  Доколкото отпадналостта позволява, надявам се, че сега, когато знаете, че сте простена, ще изразходвате по-голямата част от оставащата...

 Без рими и ритъм в превода (ако можете прочете си стихотворението в оригинал)   Тесният път Ан Бронте   Не вярвай на тези, които ти казват, че лека е пътеката нагоре- по пътя да не се препънеш и да припаднеш пред самата истина.   Нагоре е единственият път към пределите на радостта; Но който търси този дом благословен ще трябва да използва всички свои сили.    Светли надежди и чиста наслада може да огряват този склон- там, сред най- стръмните усои най-сладките цветя блестят.    На ни един от всички свои повеи Земята не е дала такива аромати; ...който не смее в ръка да стисне тръните, не бива никога да пожелава розата.    Въоръжи – въоръжи се ти за битката! Изхвърляй безполезните товари; Зорко бди в най-тъмни доби на нощта, за миг не спирай в зноен жарък ден.    Стъпчи ти гордостта в прахта, да не се разхлаби твърдият характер; И смазвай бунтовната похот, иначе все ще те дърпа назад.    Недей да търсиш тука свойта доб...

 Случва ми се понякога да чувам в евангелските църкви да се говори за свободата в Христос. Но не свободата от изгнание и отчужденост от Бога, не свобода от смазващата вражда между човека и Създателя, не свобода от оковите на пристрастеност и безпомощност спрямо греха. Тези неща се считат овехтели, подобно на Стария Завет. Уви, в църквите често се говори за свободата да следваш сърцето си. Да даваш, но само ако искаш, ако е от сърце. Да свършиш нещо, само ако искрено го желаеш, ако почувстваш вътрешен призив за това.  А аз все се сещам за онази част от евангелската история малко преди Голгота- когато Христос изми краката на бъдещите апостоли. Често говорим затова, че Христос се смири до най- низш слуга с това си действие. И всичко това се разказва облечено в романтични думи като от класическа приказка, където пропускаме да видим трудната част. Никой не си представя как Пепеляшка действително е дишала пепелта на мръсното огнище, прала е на ръка бельото на “семейството” ѝ или как...

Наскоро слушах няколко библейски лекции и проповеди и случайно или не, във всички се споменаваше специфичен пасаж от Новия Завет, което ми помогна да го видя по- ясно.  Спомняте ли си за онзи случай в евангелията, когато фарисеите попитаха Исус коя е най- голямата заповед? Авторите разказват, че фарисеите смятаха да се заяждат, но след като Исус им отговори, явно нещо ги отказа от словесен сблъсък и си тръгнаха набързо.  Ето как е записан отговорът на Христос:  „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.” ‭‭(Матей‬ ‭22‬) Ние обичаме да се говори за любов, става ни топло на душите, сантиментално на сърцата, без да ни ангажира с нищо трудно или тежко. Затова ни харесва да цитираме подобни цитати, извадени извън контекста на цялото Писание… Ако питаме една майка как обича децата си, обичайно тя би казал...

 “Слава на Бога във висините.  И на земята мир между човеците,  в които е Неговото благоволение.” ‭‭Лука‬ ‭2‬:‭14‬  Ако хорът на небесните същества е казал нещо друго, то не е записано.  Но когато от друго измерение дойде цяла армия от вестители, за които старите легенди разказват, че са добрите пощальони, то е добре да се заслушаме.  Пожеланията за новата година все са да е мирна, здрава, благодатна. Защото това са ценните неща. Дори и модерните човеци да подменят думите в празничните пожелания, същината им си остава същата. За нашето поколение повече от всякога е болезнено ясно колко е важно да има мир между човеците и Неговото благоволение да се излива между нас. И ключът за всичко това е да не забравяме, че славата принадлежи на Бога, който е във висините.  Ако запазим правилната подредба на структурата на реалността, тя няма да се клати- ще стане част от вечните неща. Ако се опитваме да пренареждаме реалността, която не ние сме създали и така прав...

  Лекцията е изнесена пред духовници и служители на Англиканската църква "Някои от вас са свещеници, а други лидери на младежки организации. И аз почти нямам право да ви поучавам . Свещениците трябва да учат мен , не аз да по уча вам тях . Пък и н икога не съм помагал в организирането на младежи и докато бях млад, успешно избягвах да бъда организиран. Ако се обръщам към вас, това е в отговор на молба, толкова настоятелна, че възприех изпълнението на молбата като послушание . От мен се очаква да ви говоря за апологетика. Апологетика разбира се, означава защита. Първият въпрос е - какво възнамерявате да защитите? Християнството, разбира се: и християнството, така както го разбира църквата на Уелс. И тук- съвсем в началото трябва да се заема с една неприятна работа. Редовият енориаш остава с впечатлението, че в Англиканската църква често чуваме от нашите свещеници учение, което не е Англиканско Християнство. То може да се отклони от Англиканското Християнство по д...