Here for such a time as this

 Без рими и ритъм в превода (ако можете прочете си стихотворението в оригинал)   Тесният път Ан Бронте   Не вярвай на тези, които ти казват, че лека е пътеката нагоре- по пътя да не се препънеш и да припаднеш пред самата истина.   Нагоре е единственият път към пределите на радостта; Но който търси този дом благословен ще трябва да използва всички свои сили.    Светли надежди и чиста наслада може да огряват този склон- там, сред най- стръмните усои най-сладките цветя блестят.    На ни един от всички свои повеи Земята не е дала такива аромати; ...който не смее в ръка да стисне тръните, не бива никога да пожелава розата.    Въоръжи – въоръжи се ти за битката! Изхвърляй безполезните товари; Зорко бди в най-тъмни доби на нощта, за миг не спирай в зноен жарък ден.    Стъпчи ти гордостта в прахта, да не се разхлаби твърдият характер; И смазвай бунтовната похот, иначе все ще те дърпа назад.    Недей да търсиш тука свойта доб...

 Случва ми се понякога да чувам в евангелските църкви да се говори за свободата в Христос. Но не свободата от изгнание и отчужденост от Бога, не свобода от смазващата вражда между човека и Създателя, не свобода от оковите на пристрастеност и безпомощност спрямо греха. Тези неща се считат овехтели, подобно на Стария Завет. Уви, в църквите често се говори за свободата да следваш сърцето си. Да даваш, но само ако искаш, ако е от сърце. Да свършиш нещо, само ако искрено го желаеш, ако почувстваш вътрешен призив за това.  А аз все се сещам за онази част от евангелската история малко преди Голгота- когато Христос изми краката на бъдещите апостоли. Често говорим затова, че Христос се смири до най- низш слуга с това си действие. И всичко това се разказва облечено в романтични думи като от класическа приказка, където пропускаме да видим трудната част. Никой не си представя как Пепеляшка действително е дишала пепелта на мръсното огнище, прала е на ръка бельото на “семейството” ѝ или как...

Наскоро слушах няколко библейски лекции и проповеди и случайно или не, във всички се споменаваше специфичен пасаж от Новия Завет, което ми помогна да го видя по- ясно.  Спомняте ли си за онзи случай в евангелията, когато фарисеите попитаха Исус коя е най- голямата заповед? Авторите разказват, че фарисеите смятаха да се заяждат, но след като Исус им отговори, явно нещо ги отказа от словесен сблъсък и си тръгнаха набързо.  Ето как е записан отговорът на Христос:  „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.” ‭‭(Матей‬ ‭22‬) Ние обичаме да се говори за любов, става ни топло на душите, сантиментално на сърцата, без да ни ангажира с нищо трудно или тежко. Затова ни харесва да цитираме подобни цитати, извадени извън контекста на цялото Писание… Ако питаме една майка как обича децата си, обичайно тя би казал...

 “Слава на Бога във висините.  И на земята мир между човеците,  в които е Неговото благоволение.” ‭‭Лука‬ ‭2‬:‭14‬  Ако хорът на небесните същества е казал нещо друго, то не е записано.  Но когато от друго измерение дойде цяла армия от вестители, за които старите легенди разказват, че са добрите пощальони, то е добре да се заслушаме.  Пожеланията за новата година все са да е мирна, здрава, благодатна. Защото това са ценните неща. Дори и модерните човеци да подменят думите в празничните пожелания, същината им си остава същата. За нашето поколение повече от всякога е болезнено ясно колко е важно да има мир между човеците и Неговото благоволение да се излива между нас. И ключът за всичко това е да не забравяме, че славата принадлежи на Бога, който е във висините.  Ако запазим правилната подредба на структурата на реалността, тя няма да се клати- ще стане част от вечните неща. Ако се опитваме да пренареждаме реалността, която не ние сме създали и така прав...

  Лекцията е изнесена пред духовници и служители на Англиканската църква "Някои от вас са свещеници, а други лидери на младежки организации. И аз почти нямам право да ви поучавам . Свещениците трябва да учат мен , не аз да по уча вам тях . Пък и н икога не съм помагал в организирането на младежи и докато бях млад, успешно избягвах да бъда организиран. Ако се обръщам към вас, това е в отговор на молба, толкова настоятелна, че възприех изпълнението на молбата като послушание . От мен се очаква да ви говоря за апологетика. Апологетика разбира се, означава защита. Първият въпрос е - какво възнамерявате да защитите? Християнството, разбира се: и християнството, така както го разбира църквата на Уелс. И тук- съвсем в началото трябва да се заема с една неприятна работа. Редовият енориаш остава с впечатлението, че в Англиканската църква често чуваме от нашите свещеници учение, което не е Англиканско Християнство. То може да се отклони от Англиканското Християнство по д...

(Фотография: Getty )  IX “… традицията на християнството (което все още е единствената последователна етична система в Европа) се основава на два- три парадокса или мистерии, които лесно могат да бъдат оспорени в дебати, но също толкова лесно доказани в живота.  Един от тях например е парадоксът на надеждата или вярата – че колкото по-безнадеждна е една ситуация, толкова по-обнадежден трябва да е човекът.  … Друг е парадоксът на милосърдието или кавалерството, че колкото по-слабо е едно нещо, толкова повече трябва да бъде уважавано, че колкото по-беззащитно е едно нещо, би трябвало толкова по- склони да сме да му осигурим определен вид защита.  … Сега, една от тези много практични и действащи мистерии в християнската традиция (и както казвах тази, за която Римокатолическата църква е свършила най-добрата работа в откриването й) е концепцията за греховността на гордостта.  Гордостта е слабост в характера;  изсушава смеха, изсушава удивлението, изсушава кавале...

  Летопис на тихия квартал, Джордж Макдоналд Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald Откъс от глава десета “Празникът за Рождество” “Когато човекът се отдръпна от Бога в райската градина, единственият мъж в света престана да бъде приятел на единствената жена в света;    и вместо да се опита да понесе нейното бреме, стана неин обвинител пред Бог, в когото той видя само Съдията, неспособен да възприеме, че Безкрайната любов на Отца е дошла да го накаже с нежност и благодат.    Но когато Бог в Исус отново идва при хората, братята и сестрите разтварят ръце, за да се прегърнат един друг и така да прегърнат Него.    Това се случва, когато Той се ражда отново в нашите души.    Защото, скъпи приятели, това, от което всички имаме нужда, е просто да станем малки деца като Него;    да спрем да се тревожим за много неща и да се доверим на Него, търсейки единствено това Той да управлява, а ние да бъдем направени добри като Него. ...