Here for such a time as this

  IX Дума за възхвалата  Възможно е (и трябва да се надяваме) тази глава да е ненужна за повечето хора.    Тези, които никога не са били достатъчно твърдоглави, за да проумеят трудността, която тази глава разглежда, може дори да я сметнат за смешна.    Нямам и най-малко възражение срещу смеха им;    малка комична пауза в една дискусия не вреди, колкото и сериозна да е темата.    (Според собствения ми опит най-смешните неща са се случвали в най-сериозните и най-искрени разговори.)  Когато за първи път започнах да се приближавам до вярата в Бог и дори известно време, след като ми беше дадена тази вяра, аз открих препъни камък в изискването, отправено демонстративно от всички религиозни хора, че трябва да „хвалим“ Бог;    още повече във внушението, че самият Бог го изисква.    Всички презираме човека, който изисква непрекъснато уверяване в собствената си добродетел, интелигентност или възхитителност;    ни...

  VIII. Природа Два фактора определят подхода на псалмистите към природата. Първият е общ между тях и огромно мнозинство от древните писатели; вторият фактор е бил по тяхно време, ако не абсолютно уникален, то поне изключително рядък. Те принадлежат на нация, състояща се предимно от селяни. За нас самото име евреин се свързва с финанси, магазини, лихварство и други подобни. Това обаче датира от Средновековието, когато на евреите не е било позволено да притежават земя и са били принудени да се захванат с дейности, отдалечени от работа с почвата. Каквито и характеристики да е придобил съвременният евреин от хилядолетие на подобни професии, те не може да са тези на неговите древни предци. Това са били селяни или фермери. Когато дори цар пожелае част от имота на ближния си, това парче земя е лозе; той прилича повече на зъл земевладелец, отколкото на нечестив крал. Всички са били близо до земята; всички ясно са осъзнавали нашата зависимост от почвите и времето. Така е било и с всеки гръ...

*** Животът без мама гадно нагарча. Моменти, дни- нещастно посивяват,  невъзможно е тъга да се изхарчи,  някои неща, тук, не се оправят.  Раздялата ме учи да ценя Небето,  (кога сърцето свива се в скръбта) че времето не връща що ти е отнето,  но друго обещава Вечността.  29.01.2022

  VII Мълчаливо одобрение на злото  Всеки внимателен читател на псалмите би забелязал, че те ни говорят със суровост не само заради това, че сами правим зло, но и заради нещо друго.    В 26:4 добрият човек не само е свободен от „суета“ (лъжа), но дори не е „обитавал с“, не е бил в интимни отношения с тези, които са „суетни“.    Той ги е „мразил“ (26:5).    Така, в 31:7 той е „мразил“ идолопоклонниците.    В 50:18 Бог обвинява човека не за това, че е крадец, а за „съгласяването с“ крадеца (в превода на д-р Мофат „ти си приятел на всеки крадец, когото видиш“).    В 141:4-6, където нашият превод изглежда доста грешен, общият смисъл все пак се проявява и изразява същото отношение.    Почти комично Псалмистът от 139 пита „Не мразя ли тези, които Те мразят, Господи?    .    .    .    Та аз ги мразя, сякаш са ми врагове!”    (21, 22). Сега, очевидно всичко това – да понесем н...