За чистотата и примесите

На Балканите се наблюдават няколко форми на объркано и пълно с примеси християнство. Някои се ширят удобно в евангелските, а други в православните среди- понякога се преплитат, а друг път враждуват помежду си. Много е трудно да се каже има ли и каква доза автентичност на вяра се влага в тези експресии, но на мен ми се струват еднакво неадекватни, повърхностни и заблуждаващи. Тези форми са нещо такова: „модерно- хип“ християнство „окултно“ християнство „национално и фолклорно“ християнство и „фарисейско“ християнство. „Хип“ християнството чете Писанията като лотарийни билетчета или колелото на късмета. Присвоява и приписва на личния живот на своя човек всякакви величествени обещания, дадени или пророкувани по отношение на Месията или еврейския народ. Набляга се на „царския“ аспект на вярата, а този на слуга се пренебрегва или преиначава така, че да не нарани усещането за личен, уникален и бляскав просперитет. Те са предимно патент на евангелските среди. „Окултното“ християнство се за...