Here for such a time as this

Понякога в Писанието се натъквам на словосъчетания или изрази, които на пръв поглед звучат абсурдно или най- малкото неразбираемо. И когато такива изрази се срещат достатъчно често в библейския текст е ясно, че нито са случайни, нито странността им е неволна.  Който принася жертва на хвала, той Ме прославя;  Псалми 50:23 (В английския ESV превод се казва “който принася благодарност като жертва”) Принеси на Бога жертва на хваление Псалми 50:14 (В английския ESV превод се казва “жертва на благодарност”)‬‬ И сега главата ми ще се издигне над неприятелите ми, които ме обкръжават; и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, ще пея, да! Ще славословя Господа. Псалми 27:6. (В английския ESV превод се казва “жертви с радостни викове”) ‬‬‬‬ Как е възможно хвалението или поклонението пред Бога да се определя като жертва? Това е едно от най- приятните неща- с нищо не се усеща като жертва, напротив- носи дълбоко удовлетворение и задоволство. Възможно ли е, умишлено или подсъзнателно...

Големите митове, Библията и класическата литература имат голямо общо помежду си- моделите и структурите на реалността, които показват истината в най- изчистен и вечен вид. Това ги прави класика- големите литературни произведения, митовете, легендите, приказките и цялата Библия- съществуват и до днес, защото са издържали проверката на времето. Ситото на реалността пресява всичко дребно, незначително, лъжливо, лицемерно или нагласено.  Архетипът на шута в двореца е запазен през вековете от народни приказки и легенди, през класическите поети та до днес в образа на адекватните комици. Шутът е този, който с шега, тънко и почти неусетно казва болезнената истина едновременно пред публиката и пред тираничния владетел.  Архетипът на героя също е запазен през вековете- образът на малкия човек, който преборва исполини, змейове, зверове. От заекващия Мойсей, който се изправи срещу Фараон, през малкия Давид, който не се убоя от огромния Голиат, от свети Георги, който не клекна пред зверска...