Here for such a time as this

 Случва ми се понякога да чувам в евангелските църкви да се говори за свободата в Христос. Но не свободата от изгнание и отчужденост от Бога, не свобода от смазващата вражда между човека и Създателя, не свобода от оковите на пристрастеност и безпомощност спрямо греха. Тези неща се считат овехтели, подобно на Стария Завет. Уви, в църквите често се говори за свободата да следваш сърцето си. Да даваш, но само ако искаш, ако е от сърце. Да свършиш нещо, само ако искрено го желаеш, ако почувстваш вътрешен призив за това.  А аз все се сещам за онази част от евангелската история малко преди Голгота- когато Христос изми краката на бъдещите апостоли. Често говорим затова, че Христос се смири до най- низш слуга с това си действие. И всичко това се разказва облечено в романтични думи като от класическа приказка, където пропускаме да видим трудната част. Никой не си представя как Пепеляшка действително е дишала пепелта на мръсното огнище, прала е на ръка бельото на “семейството” ѝ или как...

Наскоро слушах няколко библейски лекции и проповеди и случайно или не, във всички се споменаваше специфичен пасаж от Новия Завет, което ми помогна да го видя по- ясно.  Спомняте ли си за онзи случай в евангелията, когато фарисеите попитаха Исус коя е най- голямата заповед? Авторите разказват, че фарисеите смятаха да се заяждат, но след като Исус им отговори, явно нещо ги отказа от словесен сблъсък и си тръгнаха набързо.  Ето как е записан отговорът на Христос:  „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.” ‭‭(Матей‬ ‭22‬) Ние обичаме да се говори за любов, става ни топло на душите, сантиментално на сърцата, без да ни ангажира с нищо трудно или тежко. Затова ни харесва да цитираме подобни цитати, извадени извън контекста на цялото Писание… Ако питаме една майка как обича децата си, обичайно тя би казал...